London - Mind the Beauty*

Възможно е да има и други градове, за които са писани толкова много песни, че и повече, но само като погледнете списъка и това е достатъчно, за да разберете, че това място е много повече от улици, сгради, паркове и лутащи се хора.

Лондон



Заминах предубеден, толкова предубеден, колкото един типичен българин може да бъде - много! Слушал бях хиляди истории, от емигранти, от колеги, които са работили там на бригада, от туристи, от какви ли не хора.

Не харесвах Лондон, откровено казано, смятах че това ще е едно от най-ужасните, неорганизирани, мрачни и потискащи места на планетата. Англичаните пък бяха някакво бегло физическо подобие на хора, което е обсебено от идеята да прави пари (особено лондончани), да живее в лукс и се радва на "малките" материални неща от живота като коли, къщи и прочие.

Сгреших.



Лондон е великолепен, могъщ, организиран, красив, спокоен, див, опасен и сигурен, студен и топъл, мрачен и слънчев - такъв, какъвто ти си го направиш (ах, този универсален закон).

На практика имах само два цели дни за разглеждане, което хич не е много, щом става дума за столицата на Великобритания. Приютил близо 2 000 години история, 7 500 000 души население (една България), три големи футболни отбора (Арсенал, Челси и Тотнъм), 378 000 студенти, близо 50 различни култури и около 300 различни езика, Лондон е всичко, което може да поискате от един град.



Трябваше ми един час за да се почувствам удобно, една вечер за да го харесам, един ден за да го усетя и два дни за да се почувствам спокоен там. Ако не бяха надписите на пътищата "Look Left" (Погледни на ляво), така и нямаше да свикна с движението и щях да бъда безизвестно отнесен от някое хубаво черно такси, излязло от току-що от филмовата площадка.

Ако сте за първи път в този град, пригответе си много батерии за камерата, защото ви предстоят стотици гледки, които ще искате да запаметите. Още повече си пригответе и подходящ непукистки манталитет, защото доста бързо ще заприличате на клишираните японски туристи и може да ви досрамее, от което само да съжалявате после.



Като цяло успях да посетя по-известните места, разбира се, не всички - физически е невъзможно за два дни. Нямах голяма възможност да комуникирам с местните, макар и да ми се искаше да видя що за хора са. За сметка на това ги наблюдавах усилено. Макар и да е трудно да кажа с точност, че съм наблюдавал именно англичани.

Не искам да поставям оценки, но далеч не съм разочарован - хора, като хора. Вярно, малко по-възпитани, по-учтиви и може би по-уверени са от нас.



Осъзнавам колко розово звучи всичко, но впечатленията ми са розови. Времето беше розово, местата, които посетих - розови. А и хората розовеят някак, буквално говоря! Пък и за да бъде всичко още по-розово, винаги когато посещавам някоя подобна дестинация, правя го като турист.

Спирам с думите, защото е безсмислено да описвам Лондон с думи. За хубавите, но малки места има разкази и снимки, за големите и хубави места - романи и филми. Аз ви оставям със снимковия ми материал и ви пожелавам приятно разглеждане...


Гледка от квартал "Richmond" (Ричмънд).


Така се прави шоу насред любимата за разходки на кралицата алея.


Окото.


Сейнт Джеймсис Парк


Бъкингамският дворец.


Пикадили и статуята на Ерос (Не Рамацоти:).


Куршумчето... ;)


Тауър Бридж


Риджънтс Парк


Пак там.


Кемдън Таун.


Просто Лондон.


И отново, гледки от Окото.


Биг Бен погледнат от 130 метра височина.


Поредната великолепна панорама.

*Заглавието е слаба игра на думи и в превод означава "Лондон - внимавайте за красотата". В лондонското метро, както и в железницата, на всяка спирка има надпис и звуково предупреждение "Mind the Gap" (Внимавайте за дупката между перона и влака). Словосъчетанието е толкова типично за Лондон, че вече се използва и с рекламна цел.