Знаете ли коя е една от основните характеристики на съвременната икономика? Това е т.нар. цикличност или с други думи: "Повтарящо се изменение, движение, колебание от едно състояние на икономическата система към друго състояние."
Нямам никакво намерение да ви давам съвети, как да се справяте в условията на икономическа криза, колкото и да е актуално това в момента. Отново ще си говорим за футбол, но използвах това въведение, защото този път темата ще бъде "цикличността в Българския футбол" и гореописаният принцип важи тук в пълната си сила.
Забелязали ли сте, колко често използваме думите "от осанна до разпни го"? Мога светкавично да ви дам няколко имена за пример: Максим Стависки, Пламен Марков, Христо Стоичков, че дори и Димитър Бербатов.
Намесен ли е националният отбор, тогава нещата са особено чувствителни...
Сега ситуацията е обърната... "от разпни го до осанна". И то за какво? За едно равенство с Швейцария. За повече сведения, всички високи постижения на националния отбор на Швейцария датират от преди 1954 година. Класирал се е три пъти за Европейско (домакин на последното) и девет пъти за световно (три четвърт-финала - 1934, 1938 и 1954). Нищо лично срещу швейцарците, но със сигурност ги бива повече да охраняват Папата и парите на всички милиардери, отколкото да играят футбол.
Вероятно след жестокия сръбски тупаник, 1:1 срещу родината на кравата "Милка" си е равносилно на победа. Но не е така. Не е победа, а е едно посредствено равенство. Да, този път не изглеждахме трагично, напротив, показахме хъс и повече организация. Да честваме това равенство и да си правим генерални изводи обаче е грешка, защото сега тепърва започва дългият път от дъното нагоре, нагоре към върха, който ни обещават на всички избори. Но нали така беше при цикличността?
На мен лично тази цикличност никак не ми харесва - ту играем посредствено, ту зле, ту трагично, понякога добре и после пак надолу. От този кръговрат изход няма. Има обаче една друга възможност, нека я наречем "генерално повишаване нивото на цикъла".
Иначе казано да заместим цикъла "добре - посредствено - зле", с друг: "отлично - добре - посредствено", изключвайки "зле" от възможностите или поне ограничавайки до минимум възможността за появата на този резултат. А за целта, трябва да бъдат променени базисно условията, нещо за което се пише и говори от близо 20 години.
Интересно обаче как ще стане това, когато търпим обещания за промяна от хора, които вече са имали възможност да я направят, а не са го сторили? Знаете ли, не е толкова обидно, че сме се вързали един път на въдицата, обидно е, че се връзваме втори път на същата въдица. А стръвта винаги е една и съща - промяна.
За тези, които изгубиха нишката, сега ще поясня. Когато един човек се кандидатира за президент на БФС и оплете конците брутално, два пъти за един мандат (визирам назначението на Христо Стоичков и това на Пламен Марков за национални селекционери), той няма право на втори шанс. Сигурно някои ще кажат, че няма алтернатива... е, тя сама няма да дойде.
БФС има за цел да спомага за развитието на футбола. Защото това е, което хората искат и ако те поискат промяна, БФС ще се промени. Защото никой не е по-велик от феновете и тяхното мнение е закон. В този смисъл, докато феновете награждават с апатия ръководството на БФС, цикълът на родния футбол ще продължи да бъде срамен, а по време на избори няма да има алтернатива.
Не мога обаче да си обясня поведението на феновете, които търпят унижение след унижение за да се зарадват на един малък, частичен успех, плод на еднократното усилие на някой отбор. Може би все пак Бате Бойко има право, но нека не забравяме, че и той е част от материала.
Навсякъде, всички футболисти, отбори и първенства имат пикове и спадове. Разликата между големите и малките е елементарна. При едните рядкост са спадовете, при другите пиковете. В крайна сметка, всеки сам избира какъв иска да бъде.
Нямам никакво намерение да ви давам съвети, как да се справяте в условията на икономическа криза, колкото и да е актуално това в момента. Отново ще си говорим за футбол, но използвах това въведение, защото този път темата ще бъде "цикличността в Българския футбол" и гореописаният принцип важи тук в пълната си сила.
Забелязали ли сте, колко често използваме думите "от осанна до разпни го"? Мога светкавично да ви дам няколко имена за пример: Максим Стависки, Пламен Марков, Христо Стоичков, че дори и Димитър Бербатов.
Намесен ли е националният отбор, тогава нещата са особено чувствителни...
Сега ситуацията е обърната... "от разпни го до осанна". И то за какво? За едно равенство с Швейцария. За повече сведения, всички високи постижения на националния отбор на Швейцария датират от преди 1954 година. Класирал се е три пъти за Европейско (домакин на последното) и девет пъти за световно (три четвърт-финала - 1934, 1938 и 1954). Нищо лично срещу швейцарците, но със сигурност ги бива повече да охраняват Папата и парите на всички милиардери, отколкото да играят футбол.
Вероятно след жестокия сръбски тупаник, 1:1 срещу родината на кравата "Милка" си е равносилно на победа. Но не е така. Не е победа, а е едно посредствено равенство. Да, този път не изглеждахме трагично, напротив, показахме хъс и повече организация. Да честваме това равенство и да си правим генерални изводи обаче е грешка, защото сега тепърва започва дългият път от дъното нагоре, нагоре към върха, който ни обещават на всички избори. Но нали така беше при цикличността?
На мен лично тази цикличност никак не ми харесва - ту играем посредствено, ту зле, ту трагично, понякога добре и после пак надолу. От този кръговрат изход няма. Има обаче една друга възможност, нека я наречем "генерално повишаване нивото на цикъла".
Иначе казано да заместим цикъла "добре - посредствено - зле", с друг: "отлично - добре - посредствено", изключвайки "зле" от възможностите или поне ограничавайки до минимум възможността за появата на този резултат. А за целта, трябва да бъдат променени базисно условията, нещо за което се пише и говори от близо 20 години.
Интересно обаче как ще стане това, когато търпим обещания за промяна от хора, които вече са имали възможност да я направят, а не са го сторили? Знаете ли, не е толкова обидно, че сме се вързали един път на въдицата, обидно е, че се връзваме втори път на същата въдица. А стръвта винаги е една и съща - промяна.
За тези, които изгубиха нишката, сега ще поясня. Когато един човек се кандидатира за президент на БФС и оплете конците брутално, два пъти за един мандат (визирам назначението на Христо Стоичков и това на Пламен Марков за национални селекционери), той няма право на втори шанс. Сигурно някои ще кажат, че няма алтернатива... е, тя сама няма да дойде.
БФС има за цел да спомага за развитието на футбола. Защото това е, което хората искат и ако те поискат промяна, БФС ще се промени. Защото никой не е по-велик от феновете и тяхното мнение е закон. В този смисъл, докато феновете награждават с апатия ръководството на БФС, цикълът на родния футбол ще продължи да бъде срамен, а по време на избори няма да има алтернатива.
Не мога обаче да си обясня поведението на феновете, които търпят унижение след унижение за да се зарадват на един малък, частичен успех, плод на еднократното усилие на някой отбор. Може би все пак Бате Бойко има право, но нека не забравяме, че и той е част от материала.
Навсякъде, всички футболисти, отбори и първенства имат пикове и спадове. Разликата между големите и малките е елементарна. При едните рядкост са спадовете, при другите пиковете. В крайна сметка, всеки сам избира какъв иска да бъде.
Няма коментари:
Публикуване на коментар