След час и половина бяхме в Комо. Вътре разбира се няколко пъти сбъркахме пътя, което пък ни отведе до едно място с прекрасна гледка. Така и стигнахме до закона, че "сбъркаш ли пътя, неминуемо ще се натъкнеш на нещо много красиво".
Комо
За един истински ценител на планинската красота, за мен Комо бе наслада от най-висша форма. Тук Аплите само загатват за своето величие, но шареното есенно було, което бе покрило всичко наоколо бе способно да стопли и най-студенокръвната душа. Моята далеч не е от тях и ми бе нужно малко. Невероятна архитектура, много хора, млади, стари, всякакви, чистота. Един град с дух!
Както му подхожда на такъв град, до брега на езерото имаше прекрасен парк, приятни извити алеи, метални парапети с орнаменти символизиращи корабен рул, спокойни и ведри лица и даже един рибар.
Отне ни доста перипетии докато намерим къде да паркираме. В градчето има няколко паркинги, но като известна туристическа дестинация, в съботния ден нямаше и едно свободно място. Приюти ни 10-тият етаж на един скътан паркинг… два пъти по-висок от блока, в който живея.
Отдалеч бяхме набелязали основните ни дестинации за краткото време, с което разполагахме. Катедралата, кея и парка. Всъщност въпросната катедрала, колкото и хубава да беше и да ни впечатли, в последствие избледня, тъй като там храмовете са изключително много, добре поддържани, но общо взето еднотипни (както навсякъде). Кеят и парка ни омагьосаха. Дори и тези от нас, които са привържениците на цивилизацията и искаха да прекарат повече време по магазините и търговските улици, не можеха да се надивят на красотата.
За любителите на фотографията пък въпросното градче е истински рай. Само да имаш време да го снимаш.
Отказвам да ви засипвам с разни исторически и географски факти. Това е пътепис, а не учебник, така че ще се задоволите с емоционалния ми разказ.
По план трябваше да се отправим към Лугано, но тъй като вечерта имахме нелеката задача да гледаме мач на “Сан Сиро”, а ни бе нужно време за да се уредим с пропуски за стадиона, трябваше да задраскаме Швейцария от плановете си и да се отправим към Милано.
Всъщност в “столицата на модата” ние основно нощувахме.
И преди да се пренесем на зеления килим, ето още малко снимки от Комо...
Сан Сиро, Интер – Болоня 2:1
Ето тук пък ценителите на невероятните футболни емоции ще изпитат наслада от думите ми. Нито едно спортно съоръжение в родината ни не може да се сравни със “Сан Сиро”. Изцяло футболният стадион приюти 49 000 души за въпросния двубои и бе наполовина празен. Феновете не замлъкнаха и за секунда, организацията бе перфектна и с оглед вандалската репутация на италианските ултраси, всичко бе дори изненадващо спокойно. Не ни биха, не ни простреляха, направо скука! Всъщност, каквото имам да го казвам, съм го казал вече тук.
След двубоя задръстванията бяха уникални и биха отказали дори и най-опитните шофьори. Карането бе подобно на това в някоя недоразвита азиатска страна, където знаците са сложени са украса и всеки следва своят вътрешен инстинкт без да предупреждава другите за него. Трагедия са италианските шофьори и още много пъти ще го повтарям!
Вездесъщият Моуриньо...
Няма коментари:
Публикуване на коментар