Глупав си народе, слаба ти е държавата!

Не мога да се сдържа, наистина не мога.

Имам си много любими лафчета, които братята ми сънародници обожават да използват в изключително сублимни моменти. В последно време обаче най-любимо ми е "глупав народ, слаба държава".

Тази дълбока мъдрост, изразяваща личния гняв на изказващия я по адрес на неговите сънародници, се е намърдала на сигурно място в сърцето ми и за мое щастие - идиоти, които я използват ежедневно има колкото щеш. Та и аз й се наслаждавам.

Колко промисъл има само в тази сентенция! Замисляли ли сте се? Това е като да кажеш "развален домат - гадна салата" или пък "Перука - калпав национален отбор", или "Тройна коалиция - магистрала Тракия 2025".

Някой велик народен ум е успял да прозре, че ако неговите съграждани са тъпи като галоши, то и цялата държава ще е един голям покъсан, тъп галош.

Мине се не мине време и обикновено нашата галошава държавица се оказва пак онеправдана, пак прецакана, пак пре**ана (б.а. - новината от последния час е за помилването на Майкъл Шийлдс... все едно голямо чудо станало).

И почва се: политиците - такива, майка им - и тя, чиновниците - те също, гадните шопи - онакива, селските провинциалисти - селяни, Пешо съседа - неговата мама, на Пешо жена му - тя прави изключение...

Изводът просто няма как да не ти се набие пред очите - слаба ни е държавата. Защо? Как защо - народът е глупав. Не можеш да избягаш от универсалната истина - всички са толкова глупави, че ти трябва да плащаш скъп ток, лъжат те за парното и има задръствания в центъра на София. Не си ти виновен, народът е виновен.

Да ви кажа пък аз, първо такова животно като народ няма - хората, които преди 20 години ги обединяваше не само територия и език, вече стават толкова космополитни, че почти нищо не ги слага под общ корен.

Има тук-там обезумели националисти, които си мислят, че вредните елементи се познават по цвета на кожата, та те изпадат в умиление при всеки разказ за героичните битки на хан Крум, без да им мине през граховия мозък, че те лично нямат и грам принос за някогашното величие на обитателите на тази земя. После ядосани от липсата на подобно величие в последните години, прибягват до "универсалната истина" и се уповават на народа.

Ама нека не се отклонявам от темата излишно.

Че народ няма, няма. Има група от хора, обединените от една граница, които обаче стават все по необвързани и различни. Интересно, дали пък са глупави?

Според мен не са глупави. Хич даже. В България има страшно много умни хора. Имаме прекрасни учени, добри бизнесмени, да не говорим, че повечето от хората на средна възраст се радват на една великолепна обща култура и добро възпитание, за които други хора от други географски ширини могат само да завиждат.

Сред колегите ми студенти има млади хора с невероятен потенциал. Сред колегите ми на работа има такива със страхотни възможности. Е, разбира се, скрап има много, но навсякъде има.

Интересно тогава, ако не сме народ и не сме глупави, защо тогава държавата е слаба?

Защото, дами и господа, ние все още живеем с мисълта за държавата-майка. Тя трябва да ни осигури всичко онова, което ние сами не можем. В модерния свят обаче нещата не стоят така - всеки сам се справя, както може. Следователно, държавата просто не отговаря на очакванията ни, а те са отживелица. Друг е въпросът, че държавата не изпълнява и това, което трябва да се очаква от нея.

Просто сме роби на едно психологическо наследство, което изповядва идеята, че за да се реши един проблем, трябва да се потърси отговорност от държавата. Отговорността е наша, лична. Ако не ви харесват дупките по пътя - направете си гражданска организация, окажете натиск и ако не се променят нещата - тогава се оплаквайте.

Обединението в един народ вече е безполезно. За да има развитие, трябва да се обединим по интереси, не по цвят на кожата, очите, косата и т.н.

Тъй че, за всички, които се изкушават да обвиняват "глупавия народ", той просто не съществува!


Ех, народе... Що си ми толкова глупав?