вторник, 26 май 2009 г.

Да им се чуди и мае човек...

На много и най-чудати гледки можем да станем свидетели, докато се разхождаме из улиците на нашата мила столица.

Като започнем от безумни обяви залепени по стените, прането, което се вее от терасите в центъра (сещате ли се като бяха забранили да простираме заради визитата на Буш преди 2 години?), разбитите тротоари криещи безброй късметчета и какво ли не.

Като казах тротоари, наскоро станах свидетел на една интересна гледка.

Явно от Столична Община са решили все пак някак да се преборят с разбитите алеи за пешеходци покрай пътищата, разбира се, не като ги ремонтират основно (поне не и на малките улички), а като сложат колчета, които да убиват наглия устрем на шофьорите да паркират върху тротоарите (мъдро, Б.Б.)

Аз съм шофьор, но напълно приветствам идеята, колкото и трудно да ми е вече да намеря място, където да паркирам колата. Само да оградят още няколко тротоара така, да направят 1, 2 велоалеи и яхвам колелото.

Но да се върнем на темата. Решили са нашенци да слагат колчета и го правят със стил!

За какво говоря ли? Ето за това:


Вие си мислите, че тротоарите са само за пешеходци? Лъжете се!

Старият голф си кисне на този тротоар от години и може би вече е придобил статут на нещо средно между дърво (заради абсолютната му немобилност) и кош за боклук.

Работягите, които са слагали колчетата, грижливо го преместиха с половин метър към стената, защото им пречеше на работата и ето го ефекта.


Прекрасна гледка.

Със сигурност е трудно да бъде издирен собственикът на това бивше возило, пък и дори и да бъде намерен, надали той може да направи повече, отколкото колчарите (работниците, които са слагали колчетата).

И все пак, тези хора са се напънали да вдигнат колата и да я мръднат с половин метър, вместо някой да влезе през разбития заден прозорец, да изключи от скорост и да я бутнат на пътя, редом до другите паркирани коли.


Доказателство за това, колко лесно може да се влезе в колата.

Ето и още една снимка, която ясно показва, колко невъзможно е да бъде избутан вече автомобилът от тротоара:


Може да се абстрахираме от качеството на самия тротоар.
Ако бяхме в Перник, подобна гледка надали би била толкова изненадваща. Да ме прощават перничани, които аз наистина уважавам и харесвам, само готини хора познавам от там. Но все пак Голфа си е традиция и тук имаме великолепен пример как се е превърнал в част от недвижимото имущество на някой гражданин.

Като казах недвижимо имущество, няма да е зле, от Общината да минат и да направят нов план на терена, който да включи бившата кола към сградата до нея. Впоследствие може примерно да бъде разширен тротоара , за да може спокойно да се минава покрай металната постройка.

Наскоро имах възможност да се запозная с едно много умно германско момиче, което за моя радост си слагаше колана, когато седи на задната седалка. Та тя още при запознанството ни сподели: "Много е интересна София. Минавайки по една улица видях една кола, която сякаш векува там. И си стои..."

Недоумение будят подобни гледки. Разбира се, един паяк с лекота би изкарал колата, а и особено интересно предвид състоянието й е, че тя си е с актуални регистрационни номера...

Да се чуди и мае човек. Интересно ни е в България, а младите искат да се махат... Наистина да им се чуди и мае човек...

PS: Всичко това ми напомня за една любопитна статия, която наскоро четох: "Урок по български - как не се правят първокласни пътища"

Няма коментари: