Македонски

It's цирктайм II

2009-11-04T22:27:00.005+02:00

Трябва да си признаем, толкова заплетено и оспорвано първенство не сме имали от много време. И вместо да се радват всички, някои еретици като мен са седнали да критикуват. С какво право, наистина?!

Първи е Черноморец. Левски е шести - три сменени треньора, Казангейт, антирекорди и плакати срещу Батков из цяла България. ЦСКА е втори - девет изгонени, девет амнистирани, а успехите им траеха девет дни и девет нощи (нощите очевидно са били по-дълги).

Наскоро писах, че няма такова нещо, като "червен балон", защото никой не се е надувал на "Армията" и визирах най-вече треньора Любо Пенев, като лицето на отбора. Сгреших, извинявам се. Че балон е имало - имало е, ама играчите тайно са го помпали не с въздух, а с алкохол. Пък и как се пукна само... леле-мале!

Той ги гони, те му ги връщат.

За първенството като цяло обаче ми е думата. Може и да ни бият на тупан в Европа, ама на родната сцена театърът е пълен и повечето главни актьори заслужават внимание.

Е, вярно, футбол не се играе много, много. Даже не е лоша и идеята пред централните сектори на "Герена" и "Българска армия" да издигнат една допълнителна трибуна, че феновете да гледат поне цирка в администрациите... Майтап, майтап, ама това са си сериозни приходи от билети!

И ако оставим двата "гранда", не по-малко стряскащо е лидерството на Черноморец - най-модерният отбор в България е лидер. Това последното, във всяка друга държава от ЕС би звучало логично, ама тук е абсурдно.

Абсурдно е, защото Черноморец няма богата история (всъщност именно историята му е проблем) и има малко публика, а ние сме свикнали грандовете да са първи. Още по-абсурдно е обаче, защото тук не е нормално добрите практики да дават добри резултати - те или не се прилагат или бързо потъват в историята.

Търсят се спешно фенове.

"Акулите" показват как трябва да се гради един клуб. От близо година България си има отличник и пример за добра практика. Но отличниците обикновено винаги са втори, преди тях сме свикнали да виждаме тарикатите.

Да си призная, аз лично бих бил очарован, ако Черноморец удържи фронта, но не ми се вярва. Рано или късно Левски и ЦСКА си вземат своето, къде чрез името си, къде чрез футбол, къде чрез нещо друго... Тогава ще е интересно дали Митко Събев ще продължи да играе отличник или ще смени тактиката.

Литекс пък дебне от засада. Ловчанлии изиграха своя скеч успоредно с Левски в началото на сезона. "Оранжевите" натириха Мъри след загубата от БАТЕ (Борисов), назначиха Ангел Червенков и продължиха без повече фанфари. Биха ЦСКА и сега са трети на точка от първия.

Локомотив (София) се нарежда четвърти, също без излишен шум. "Железничарите" ту бият, ту правят равни, не демонстрират блестяща игра, общо взето си карат както във всеки друг сезон и остават като фон..

Цвят на арената обаче внася Берое. Петият в класирането е втори в класирането за най-лошо финансово състояние. Лидер е Ботев, ама той логично си е на последно място. Евала на заралии, че все още се държат, няма обаче да е за дълго.

За прекрасното шоу, което гледаме, трябва да благодарим на Славия и Венци Стефанов. Президентът на "белите" даде хляб на един от доайените в цирковото изкуство - Вили Вуцов. Аз обаче знам и защо е така, за да има с кой г-н Стефанов да си мери... бисерите.

Големи на бой, малки на футбол. Снимка: Plodvdiv24.bg

В друга сцена пловдивските Ботев и Локо пък са решени да съхранят дербито... в "Б" група. Ами нека, то и без това побоищата и мизерствата, които си спретнаха след дербито, са точно за там.

"It's цирктайм" звучи с пълна сила. Остава само да се поучим от циркаджиите, пардон - футболистите. Нека си налеем по едно и да запием мъката си.

То... колкото за нас е мъка, за тях май е дваж повече.

Глупав си народе, слаба ти е държавата!

2009-10-08T16:54:00.000+03:00

Не мога да се сдържа, наистина не мога.

Имам си много любими лафчета, които братята ми сънародници обожават да използват в изключително сублимни моменти. В последно време обаче най-любимо ми е "глупав народ, слаба държава".

Тази дълбока мъдрост, изразяваща личния гняв на изказващия я по адрес на неговите сънародници, се е намърдала на сигурно място в сърцето ми и за мое щастие - идиоти, които я използват ежедневно има колкото щеш. Та и аз й се наслаждавам.

Колко промисъл има само в тази сентенция! Замисляли ли сте се? Това е като да кажеш "развален домат - гадна салата" или пък "Перука - калпав национален отбор", или "Тройна коалиция - магистрала Тракия 2025".

Някой велик народен ум е успял да прозре, че ако неговите съграждани са тъпи като галоши, то и цялата държава ще е един голям покъсан, тъп галош.

Мине се не мине време и обикновено нашата галошава държавица се оказва пак онеправдана, пак прецакана, пак пре**ана (б.а. - новината от последния час е за помилването на Майкъл Шийлдс... все едно голямо чудо станало).

И почва се: политиците - такива, майка им - и тя, чиновниците - те също, гадните шопи - онакива, селските провинциалисти - селяни, Пешо съседа - неговата мама, на Пешо жена му - тя прави изключение...

Изводът просто няма как да не ти се набие пред очите - слаба ни е държавата. Защо? Как защо - народът е глупав. Не можеш да избягаш от универсалната истина - всички са толкова глупави, че ти трябва да плащаш скъп ток, лъжат те за парното и има задръствания в центъра на София. Не си ти виновен, народът е виновен.

Да ви кажа пък аз, първо такова животно като народ няма - хората, които преди 20 години ги обединяваше не само територия и език, вече стават толкова космополитни, че почти нищо не ги слага под общ корен.

Има тук-там обезумели националисти, които си мислят, че вредните елементи се познават по цвета на кожата, та те изпадат в умиление при всеки разказ за героичните битки на хан Крум, без да им мине през граховия мозък, че те лично нямат и грам принос за някогашното величие на обитателите на тази земя. После ядосани от липсата на подобно величие в последните години, прибягват до "универсалната истина" и се уповават на народа.

Ама нека не се отклонявам от темата излишно.

Че народ няма, няма. Има група от хора, обединените от една граница, които обаче стават все по необвързани и различни. Интересно, дали пък са глупави?

Според мен не са глупави. Хич даже. В България има страшно много умни хора. Имаме прекрасни учени, добри бизнесмени, да не говорим, че повечето от хората на средна възраст се радват на една великолепна обща култура и добро възпитание, за които други хора от други географски ширини могат само да завиждат.

Сред колегите ми студенти има млади хора с невероятен потенциал. Сред колегите ми на работа има такива със страхотни възможности. Е, разбира се, скрап има много, но навсякъде има.

Интересно тогава, ако не сме народ и не сме глупави, защо тогава държавата е слаба?

Защото, дами и господа, ние все още живеем с мисълта за държавата-майка. Тя трябва да ни осигури всичко онова, което ние сами не можем. В модерния свят обаче нещата не стоят така - всеки сам се справя, както може. Следователно, държавата просто не отговаря на очакванията ни, а те са отживелица. Друг е въпросът, че държавата не изпълнява и това, което трябва да се очаква от нея.

Просто сме роби на едно психологическо наследство, което изповядва идеята, че за да се реши един проблем, трябва да се потърси отговорност от държавата. Отговорността е наша, лична. Ако не ви харесват дупките по пътя - направете си гражданска организация, окажете натиск и ако не се променят нещата - тогава се оплаквайте.

Обединението в един народ вече е безполезно. За да има развитие, трябва да се обединим по интереси, не по цвят на кожата, очите, косата и т.н.

Тъй че, за всички, които се изкушават да обвиняват "глупавия народ", той просто не съществува!

Ех, народе... Що си ми толкова глупав?

It's цирктайм... *

2009-10-08T16:24:00.004+03:00

Мачовете свършват, идва време за писане,
понякога е трудно, след такова разтрисане.
Пускам радиото и Слави запява,
за голямо съжаление, точно той ме спасява...

Картинката

*It's цирктайм,
0 : 1, 2, 3... 4

Пак не мога да спя, ден и нощ - футбол.
Очакват се безумни мачове в България.
Във Левски криза, ЦСКА едва не фалира,
а защо така се случва пак никой не разбира.
Гледам стари мачове, слушам стари коментари,
не е ли вече време за промяна на сюжета?
По-добре да не гледам, че ставаме за смях -
такива са рисковете, пак ядем пердах.

Босовете

"Не се ебавайте с нас, щото който ни закача
после не успява да се върне във мача".
Скапани отбори, некадърни собственици,
На сериозно са се взели и не понасят бъзици.
Отпуснали са задници в туристически кресла,
от футбол не разбират - пълна мъгла.
Кой какъв мач си купил, на кой ли пък му пука...
Няма никой да изхвърли боклука!

Припев

Един се забавлява,
а друг се отегчава
от тоя тъп карнавал.
А времето минава,
"А" група продължава...
Защото всеки мач е бал... (съм му майката)

Футболистите

Навсякъде е пълно с играчи жадни за слава,
готови са на всичко, а са само плява.
Измислени футболисти се представят за елит,
всички те са преживели футболен артрит.
Тичат бавно, щото шкембетата им са тежки.
Калитари, облечени в маркови дрешки.
Играят без желание и без грам умения,
пропускат положения с леки движения.
"А" група от парцали и безкрайни скандали,
в които са намесени все същите пе*али.
Няма край тоя ш*бан футболен живот,
във който "звезда" става всеки идиот.
И няма да престанат да се правят на важни,
и няма да престанат да бъдат продажни.
И как да ти дреме, и как да ти пука?
Като никой няма да изхвърли боклука!

/Припев/

След мача

Когато пак паднат, мъмрят като кухи лейки,
в краката приличат на дървени пейки.
Главите - празни, краката им - шпиц,
ритат като в някакъв много тъп виц.
После спят със всички модни пички,
и от толкова секс пак падат от всички.
И са много нещастни, и умират от скука...
Няма никой да изхвърли боклука!
Няма никой да изхвърли боклука!

/Припев/

No mercy - Слави Трифонов и КуКу Бенд

*It's цирктайм - Време е за цирк

Gangsta Gangsta GERB или БУМ МАДА ФАКА!

2009-07-07T14:35:00.000+03:00

България започна четири от най-интересните си и забавни години в политическата история на страната. Имаме си премиер, бивш охранител на Тодор Живков, отказал да напусне БКП след смяната на режима. Абсолютен популист и авторитарен тип. За мен лично много по-плашещ от Волен Сидеров, който пък трябва да призная, бе невероятно умерен на тези избори.

Кое е по-лошото от Бойко Борисов? Неговият екип :)

Ето ви един невероятен пример, потенциален кандидат за министерско кресло на културата, новоизбраният депутат от Бургас Тодор Йосифов, известен още като "Маниака".

Информацията е на "www.stancianegra.com".

Няма какво да коментирам, сами се насладете.

PS: Бургас поздравява българските граждани с БУМ МАДА ФАКА!!!

Да им се чуди и мае човек...

2009-05-26T12:29:00.004+03:00

На много и най-чудати гледки можем да станем свидетели, докато се разхождаме из улиците на нашата мила столица.

Като започнем от безумни обяви залепени по стените, прането, което се вее от терасите в центъра (сещате ли се като бяха забранили да простираме заради визитата на Буш преди 2 години?), разбитите тротоари криещи безброй късметчета и какво ли не.

Като казах тротоари, наскоро станах свидетел на една интересна гледка.

Явно от Столична Община са решили все пак някак да се преборят с разбитите алеи за пешеходци покрай пътищата, разбира се, не като ги ремонтират основно (поне не и на малките улички), а като сложат колчета, които да убиват наглия устрем на шофьорите да паркират върху тротоарите (мъдро, Б.Б.)

Аз съм шофьор, но напълно приветствам идеята, колкото и трудно да ми е вече да намеря място, където да паркирам колата. Само да оградят още няколко тротоара така, да направят 1, 2 велоалеи и яхвам колелото.

Но да се върнем на темата. Решили са нашенци да слагат колчета и го правят със стил!

За какво говоря ли? Ето за това:

Вие си мислите, че тротоарите са само за пешеходци? Лъжете се!

Старият голф си кисне на този тротоар от години и може би вече е придобил статут на нещо средно между дърво (заради абсолютната му немобилност) и кош за боклук.

Работягите, които са слагали колчетата, грижливо го преместиха с половин метър към стената, защото им пречеше на работата и ето го ефекта.

Прекрасна гледка.

Със сигурност е трудно да бъде издирен собственикът на това бивше возило, пък и дори и да бъде намерен, надали той може да направи повече, отколкото колчарите (работниците, които са слагали колчетата).

И все пак, тези хора са се напънали да вдигнат колата и да я мръднат с половин метър, вместо някой да влезе през разбития заден прозорец, да изключи от скорост и да я бутнат на пътя, редом до другите паркирани коли.

Доказателство за това, колко лесно може да се влезе в колата.

Ето и още една снимка, която ясно показва, колко невъзможно е да бъде избутан вече автомобилът от тротоара:

Може да се абстрахираме от качеството на самия тротоар.
Ако бяхме в Перник, подобна гледка надали би била толкова изненадваща. Да ме прощават перничани, които аз наистина уважавам и харесвам, само готини хора познавам от там. Но все пак Голфа си е традиция и тук имаме великолепен пример как се е превърнал в част от недвижимото имущество на някой гражданин.

Като казах недвижимо имущество, няма да е зле, от Общината да минат и да направят нов план на терена, който да включи бившата кола към сградата до нея. Впоследствие може примерно да бъде разширен тротоара , за да може спокойно да се минава покрай металната постройка.

Наскоро имах възможност да се запозная с едно много умно германско момиче, което за моя радост си слагаше колана, когато седи на задната седалка. Та тя още при запознанството ни сподели: "Много е интересна София. Минавайки по една улица видях една кола, която сякаш векува там. И си стои..."

Недоумение будят подобни гледки. Разбира се, един паяк с лекота би изкарал колата, а и особено интересно предвид състоянието й е, че тя си е с актуални регистрационни номера...

Да се чуди и мае човек. Интересно ни е в България, а младите искат да се махат... Наистина да им се чуди и мае човек...

PS: Всичко това ми напомня за една любопитна статия, която наскоро четох: "Урок по български - как не се правят първокласни пътища"

Абе теб кога те блъсна билборд?

2009-05-13T15:08:00.003+03:00

Шефът на Националната агенция Пътна инфраструктура, г-н Янко Янков, призова да бъдат премахнати всички рекламни съоръжения край пътищата.

"Нужна е широка обществена дискусия и промяна в законовите разпоредби, за да бъде увеличена безопасността по шосетата и да се намалят жертвите“, обяви Янко Янков и поясни, че вече са подготвени нормативни промени, „които се надяваме да бъдат приети от следващия парламент“, твърди специалистът.

Нали знаете какво казват - "Пътят към ада е застлан с добри намерения". Точно така стоят нещата и с предложението на г-н Янко Янков.

Вярно е, че има случай, когато след сблъсък с билборд има загинали. Аз обаче питам, кой кого е блъснал? Билбордът ли е блъснал автомобила или обратното и в такъв случай кой е виновен за инцидента?

По същата логика трябва да бъдат изкоренени и всички дървета покрай пътищата и ако в страната ни има около 8 000 билборда, то дърветата са много, много повече.

На хората, които са пострадали от сблъсък с билборд им е лесно да протестират срещу рекламите, защото знаят срещу кого протестират и кого могат да осъдят. Но при сблъсък с дърво изпадат в безизходица - майката природа ли да съдят,. На практика ситуацията е съвсем същата.

Проблемът тук не е в поставените край пътищата реклами, които аз като шофьор рядко заглеждам или ако го правя, това не ми пречи на управлението на автомобила, а в културата на шофиране.

Да сте чули за смъртен случай, когато автомобил спазвал Закона за движение по пътищата се е ударил в билборд? Не сте, защото всички такива инциденти са предизвикани от несъобразена скорост.

Вместо да се плаща на работници да премахват билбордовете, да се изплащат обезщетения на рекламни кампании и да се харчат безсмислено парите на данъкоплатците, за да се свърши нещо напълно безсмислено, аз имам друго предложение:

1. С тези пари да се поставят камери върху билбордовете, които да следят за нарушения.
2. Да бъдат уволнени една трета от бирниците, тоест пътните полицаи, защото тяхната работа вече ще се изчерпва с оказване на помощ при ПТП. Със спестените пари от заплати да бъдат повишени възнагражденията на останалите полицаи.

Така:

1. Ще намалим корупцията и увеличим ефективността на КАТ
2. Ще бъде повишена наказателната ефективност, което пък ще доведе до създаване на култура шофиране.
3. За кратко време в началото държавата ще получи по абсолютно законен път достатъчно средства да преодолее финансовата криза.

Между другото, за миналата година са събрани 3,9 млн. евро от реклами край пътя. Нима тези пари плюс парите събрани от винетки не са достатъчни, за да бъдат поддържани главните ни пътни артерии в перфектно състояние?

Г-н Янков, може би някой билборд Ви е взел предимството и сте ядосан. Не знам какви са ви подбудите. Но като Директор на Националната агенция Пътна Инфраструктура, бъдете така любезен да си свършите задължение номер 1 - да поддържате пътищата в идеално състояние, а не аз, който ви плащам за това, да си изправям джантите на колата през 2 месеца. Защото ако за нас шофьорите-данъкоплатци дупките биват скрити само от дъжда, за вас те явно са скрити целогодишно.

1, 2, 3... Танцувай! Бъди щастлив!

2009-05-09T14:21:00.004+03:00

Преди няколко години едно момиче, за което винаги ще си мисля само с усмивка, ми показа колко всевишен инструмент е танцът. Посредством движенията на тялото често можеш да се изразиш много по-лесно, елегантно, бързо и интересно отколкото чрез думите.

Затова започнах да танцувам салса.

След една година изявяване в школата и в различни клубове, вчера имах възможност да посетя Петия БГ Фанта Салса Фестивал. Беше великолепно.

Фестивалът продължава реално четири дни. Четвъртък се започва с подгряващо парти, петък (вчера) бе церемонията по откриването, а днес и утре ще има уроци, шоупрограми и разбира се състезание. Всяка вечер завършва с парти, а всяко парти завършва с афтърпарти (може би няма по-купонджийска гилдия от тази на салса феновете).

Гости на събитието са световноизвестните Тито и Тамара, Ерман Оливера, Тумбаито, Франки Моралес, Тропикал Джем, Магна Гопал и прочие...

Искам обаче да наблегна повече на самия танц, отколкото на фестивала, който сега е в разгара си.

Танцувайте! Ето няколко причини.

Всеки може да го прави, от най-малките до най-големите. И всеки е еднакво щастлив.

Салсата е невероятно красива и пламенна. Чисто психологически, тя ще ви направи по-уверени в себе си.

Салсата е елегантна. Ако се смятате за непоправимо дърво, повярвайте, това е поправимо!

Помнете, че салсата е не само за дами, а и за мъже. Един добре танцуващ мъж е много по-атрактивен и привлекателен за дамите от един нетанцуващ мъж.

Вярвате или не, но салсата кара хората да извличат от себе си невъзможното. Този човек има увреден слух и не чува нито музиката, нито света около себе си. Но той усеща удоволствието и танцува, и го прави невероятно!

Дамата на преден план е Елена Бали. Тази велика жена е хореографът на групата танцьори с увреден слух. Тя прави невъзможното възможно. Най-шумните аплодисменти за тази красива дама!

Салсата ще ви даде чувство на завършеност, на триумф. Ако нещо ви липсва в живота, тя е тази страст, която запълва всички празноти.

Танцът е игра между двамата души. Танцувате за вашия партньор и той за вас. Всяко ваше движение е символ и колкото повече танцувате, толкова по-свободни се чувствате да изразявате себе си пред хората. Непременната близост в този танц разбива всички стени.

Салсата е полет. Вие сами избирате дестинациите с всеки нов такт на музиката.

Танцът може да бъде колкото страстен и жарък, толкова ефирен и нежен. Изборът е ваш.

Едно е сигурно, салсата ще донесе много финес в живота ви. Ще подчертавате всяко свое действие със стил, с лично ваш специфичен отенък, който ще кара всички да ви се възхищават!

Така както вие е възхищавате на тези танцьори, така и хората ще гледат на вас с почит. С едно движение ще направите думите излишни.

Салсата е нещо лично. Тя ще ви промени, по начин който ще обикнете.

Излез от сянката...

Повярвай в себе си...

1,2,3... ТАНЦУВАЙ!!!

Всичко, което написах, се отнася с пълна сила не само за салса танците и музика, но и за всички останали танци. Танцът по принцип е всевишен. Визуалното винаги е било много по-въздействащо от вербалното.

^{Снимков материал: Александър Македонски}

Вечното говорене. Левски - ЦСКА

2009-04-23T10:21:00.003+03:00

Айде сега да си кажем нещата без цветни очилца. Тук прочетохме позицията на ЦСКА, а тук позицията на Левски. Ето и моята позиция на човек, който все повече се разочарова от българския футбол, който понякога с желание изключва телевизора след поредната пародия и който приема с недоверие всичко, което се поднася по родните терени.

ЦСКА – трън в очите на конкуренцията

Самото словосъчетание "трън в очите на конкуренцията" може да бъде лепнато на всеки един тим. Но ако прочетем статията, нейната идея е проста - конкуренцията се е обединила за да плюе по ЦСКА, защото всички завиждат за великолепната игра на Армейците. Авторът превъзнася устремът на "червените" към поредната титла, която всички се опитват да изкарат лесна, грозна и спечелена във слаба година за българския футбол.

Откровено казано, аз силна година за българския футбол не помня да е имало отдавна. Може да се отбележи единствено четвъртфинала на Левски за турнира за Купата на УЕФА, след това всичко бе резил след резил.

Дето се вика, ЦСКА си е "пръв на село". Ако Левски бе устискал първото място, той щеше да е "пръв на село". Защото родният шампионат е едно голямо село. Селски стадиони, селски пасбища вместо терени, селски постъпки на треньори и играчи. Че навсякъде има такива - има, но са доста по-ограничени. Така че не е конкуренцията виновна, А група наистина не струва и да се биеш в гърдите, че си победил полуаматьорски състави и си станал шампион е смешно. Единственото, което не може да се отрече, е че ЦСКА се възстанови след невероятно тежкото лято.

Другата силна позиция на автора е, че червения клуб е най-критикувания. Ако трябва да сме честни, толкова критики колкото Левски отнесе (абсолютно заслужено) през този сезон, никой друг отбор не е отнасял в историята си. Първо беше грандът на всички резили - БАТЕ (Борисов), после грандът на грандовете - Жилина. Дойде слабият старт на сезона, загуба от Вихрен, загуба от Локомотив (София), равен със Сливен. Аз самият тогава остро критикувах играта на Гонзо и още стоя зад думите си. Левски премина през своеобразен журналистически ад, докато стигна върха в края на полусезона. Сега пък "сините" са обявени за продажници, което никой никога не би могъл да докаже с факти, но ако някой е критикуван повече този сезон, това са "сините".

В същото време ЦСКА биде величан, как като птицата Феникс се съживи от пепелта и окупира челото. Дори и откровено "сините" медии, защото такива има не една и две (както има и "червени", нека не се лъжем) през зъби процеждаха по някой комплимент за Армейците.

Левски за пореден път е сам срещу всички

Изпаднах в изумление, когато прочетох заглавието, признавам си. Но нека разгледаме аргументите на автора, един по един.

1. БФС е срещу Левски, по-точно, на Наско и Боби не им пука за Левски. Бих искал да попитам автора, той дали мрази училището, което му е помогнало да развие своя дарслово и го изстреляло напред в живота?

Да твърдиш, че на хора откърмени със "синята" идея, не им пука за нея е абсурдно. Дали БФС има пръст в закопаването на ЦСКА - не знам, но едно е видно и с просто око. Докато на "Българска армия" течаха финансови ревизии (абсолютно редовни), на "Герена" бе мирно и тихо. Никой не се сети, че "сините" също имат дългове и финансови неуредици, а опитите на лъжливото овчарче Лупи да провокира нещо бяха тотално обречени на провал заради неговия собствен резил. В БФС има "синьо" лоби, така както има и "червено". Кое е по-силно? В шаха обикновено бие този, който си съхрани повече и по-силни фигури...

2. Съдиите режат Левски. Гледал съм еднакъв брой мачове и на двата отбора, това ми е работата. Колкото единия е бил подпиран и орязван, толкова и другия. Съдийски грешки могат да бъдат извадени колкото за единия, толкова и за другия. А и е необосновано да твърдиш, че един отбор, който не може да си плати на чистачките и да смени две седалки на стадиона си, ще вади пари да плаща на реферите (разбирайте ЦСКА). Запомнете едно: и двата тима винаги ще са недоволни от съдийството, защото ги води амбицията да са първи и като авторитети винаги ще бъдат леко подпирани.

3. Медиите са против Левски... Когато обществото е разделено на две основни половини - червена и синя, нормално е работещите в спортните медии също да са разделени така. В една ще има концентрация на повече левскари, в друга на повече цесекари. Това е неизбежно и няма нищо лошо да има различни позиции.

А и нека не забравяме, чия собственост е авторитетния "Стандарт"... Собствениците на ЦСКА май се занимаваха с чистенето на боклук, не с издателство.

Нищо ново под слънцето

Така аз бих озаглавил моята статия по адрес на случващото се в родния ни шампионат.

Да кажеш, че Левски е ощетяван от властта, когато дълги години едно красноречиво лого "ВИС 2" стоеше на "сините" екипи, когато собственикът ти е приближен до една от най-силните политически партии... нелепо е. И двата тима в даден момент са закриляни от една или друга група.

Да се оплакваш, че са ти отнели лиценза, когато на стадиона ти наистина цари кочина, когато легендите ти гледат мачове възседнали кофи за боклук, когато футболистите бягат заради липсата на пари... нелепо е. Вместо да съдите другите, че ви посочват мръсотиите, почистете си вашия двор.

Да обвиняваш един отбор, който е продал повече футболисти от теб в класни западноевропейски отбори, че само заради властта е ставал шампион... Първо, това е исторически спор, който е ирелевантен към настоящето. Второ, оставете го за историците.

Да търсиш под вола теле във всеки един двубой на съперника, който не ти изнася. Да играеш "сърдитко Петко" - това не отива на най-титулуваният клуб в страната. Ако претендираш, че си шампион, дръж се по шампионски, а не като ощипана девойка.

Говорене, говорене, говорене. Това е всичко, което двата гранда ни предлагат, за да ни е интересно. Но приказките в Европа не стигат и това се вижда всяка една година... Говоренето е за журналистите, за клубовете е тичането и потенето, работата както на терена, така и извън него.

Наистина нищо ново под слънцето. Интриги, приказки, обвинения и малко, твърде малко футбол. Дали заради глобалното затопляне, сомалийските пирати, световната конспирация или пък може би е заради некадърността и необразоваността на редица ръководни фактори, не знам, но футболът ни чезне. Остават ни само пошлите спектакли.

Бала: Стоя твърдо зад БФС, Мъри и Наско

2009-04-03T16:54:00.011+03:00

Треньорът на Черноморец (Бургас), Красимир Балъков, даде специално интервю за Gol.bg. Легендата от САЩ 94 заедно с Фреди Бобич е на път да превърне "акулите" в най-бързоразвиващият се български клуб. Пред нас Бала говори за треньорската си кариера и амбициите си, националния отбор и разбира се тима, от който той стартира за големия футбол - Етър.

За разлика от доста футболни звезди, вие предпочетохте да започнете внимателно треньорската си кариера, без да се хвърляте в дълбоките води. След колко време ще ви видим да водите някой европейски гранд?

Прав сте в разсъжденията си, но нещата се стекоха така не защото съм го целял. Преговорите ми с по-големите отбори или футболния ни съюз преминаха по един и същи начин - аз си поставям исканията и вижданията за реализация на идеите ми и се стигна до там, че Черноморец ми даде най-добри условия. Ако БФС ми беше предложил по-добри условия, щях да съм национален селекционер, ако Левски беше, щях да съм треньор там. Явно обаче, че те имат други виждания за нещата и начин на работа.

Признайте, кой отбор ви лежи най-много на сърцето и искате да го ръководите след време?

На сърцето ми е Щутгарт, той винаги ще бъде там. Отборите, през които съм минал винаги ще са ми на сърцето - Спортинг Лисабон, Щутгарт...

Етър?

Там и до ден днешен помагам. Но в Търново бюрокрацията е голяма и общината не помага особено. Трудно е да реализирам нещо там. Начина на мислене е твърде тесноглед, за да мога да се реализирам като специалист. Брат ми е там и помагам както мога.

Тоест няма да ви видим някой ден в Етър?

Няма условията за такова нещо. Управниците не създават условия за работа. Както казах, отстрани ще помагам с каквото мога.

Сега е актуална темата за националния отбор и шансовете ни. Увеличиха ли се те?

Това ще разберем като свършат квалификациите. Въпросът е ясен, промяната която настана донесе положителни неща. Това, от което един национален отбор се нуждае за да има успех, вече е на лице - дух, желание за игра за България, чест да бъдеш национален състезател и борба до последно. Хората, в лицето на Станимир Стоилов и Наско Сираков, успяха да го постигнат за кратко време. Това е основата. Оттук нататък вече идват качествата на състезателите и възможностите им, противниците, но това не зависи от треньорите и ръководителите.

Вие като специалист кой играч бихте повикал, който Мъри пропуска? И обратното, кой играч от повиканите, бихте пропуснал?

Нали не мислите, че ще ви отговоря на този въпрос? Не мога да направя такъв анализ на треньора на националния отбор. Стоя твърдо зад Стоилов и зад БФС. Ако дойде време да се критикува някой, ще си кажа мнението, но сега в момента просто няма капка мисъл в главата ми за критика, всичко е изцяло положително.

Мнозина смятат, че Бербатов не заслужава капитанската лента толкова колкото Стенли. Има ли основания за това?

Има си треньорско ръководство, специалисти, които определят кой да е капитан. Мен това не ме интересува. И двамата са великолепни футболисти и заслужават да носят капитанската лента. Не знам защо се създава такъв проблем. Бербатов беше контузен и като втори капитан Стилиян изведе отбора и изигра два перфектни мача. Не знам защо българската медийна джунгла търси конфликти...

Това е по-скоро мнение на феновете...

Феновете са си фенове. Хората, които решават са в ръководството и те знаят най-добре какво да направят за националния отбор. И двамата футболисти са незаменими.

За финал ви връщам в родния шампионат, Локомотив (София) - Черноморец, прогнозирайте резултат?

Трудно ми е да дам прогноза. Излизаме за победа. Надявам се да не загубим, защото е много важен двубой за нас. Локомотив обаче е доста бързо развиващ се клуб, който няма загуба от началото на шампионата. Вкарват много голове и сме респектирани, но ще опитаме да ги спрем.

Бобич - за българския "Хофенхайм", неудачите на Бундеслигата и Евро 96

2009-04-03T14:37:00.004+03:00

Европейският шампион с Германия от 1996 година Фреди Бобич даде специално интервю за Gol.bg. Гениалният нападател от една седмица е в България, след като прие предложението да стане изпълнителен директор на Черноморец. Целта му е да приложи големия си опит от Бундеслигата в "българския Хофенхайм", както той определи "акулите". Заедно с Краси Балъков двамата искат дадат пример на всички отбори в А група, как трябва да се ръководи един клуб - прозрачно и успешно.

Здравейте г-н Бобич, вие сте европейски шампион, опишете усещането?

Беше прекрасно. Тогава бях много млад, бях голмайстор на Будеслигата, викнаха ме в националния отбор за шампионата в Англия. Играх в един невероятен колектив. Не бяхме най-силният отбор, имахме много контузени играчи, но показахме страхотен прогрес. Накрая извадихме късмет, но това безспорно бе голям успех. От тогава до сега това си остава най-големият успех. Оставахме втори, трети, но последната титла бе през 1996.

Защо се получи така? Защо Германия не успява да достигне върха?

На първенството в Португалия през 2004 наистина ни беше много трудно. Тогава обаче имаше голяма разлика между играчите, подмладявахме отбора. През 2006 се представихме добре. На последното първенство останахме втори, но не играхме много добре. Сега обаче сме на прав път и имаме много по-големи шансове да се превърнем във фаворити за титлата на Мондиал 2010.

Как ще коментирате шамара на Подолски срещу Балак?

Беше голямa грешка. Не е нормално да удариш капитана си и си млад играч, пред 10 млн. души в Германия, които са го гледали, не е нормално. Не е добро послание към младите играчи, към репортерите. Те го наказаха за един, два мача, но това е неправилно. Въпросът не е за пари. По мое време това беше недопустимо!

Отборите от Бундеслигата не успяват да пробият в Шампионската лига, защо?

Бундеслигата е прекрасен продукт. Стадионите са пълни, първенството е интересно, има много борба както в челото, така и в дъното, но качеството като цяло не е високо. Това е интересно, стадионите са пълни, но липсва качество.

Нека ви попитам и за Черноморец, казахте че ще наблегнете на португалския пазар за футболисти, а защо не българския?

Ще гледаме и българския пазар, разбира се. В Германия обаче постоянно ме питат за определени играчи и там също им казах, че ще търсим в Португалия. Когато са нужни чуждестранни играчи, не можем да следим Бундеслигата или другите скъпи пазари. Там има много добри футболисти, но не можем да си ги позволим. Иначе вече имаме няколко набелязани играчи.

Наскоро оприличихте Черноморец на Хофенхайм...

Да, вярно е. Ние сме млад клуб, с млади играчи и големи планове. Не е абсолютно същото, разбира се. Има известна прилика и тя е, че в големите клубове като Левски, ЦСКА, Хамбургер или Байерн има много хора, които ти се месят в работата и е трудно да промениш нещата. В Черноморец, както и в Хофенхайм, нещата са много по-лесни, защото клубът е малък и всичко може да се промени бързо.

Докога ще продължите работата си в клуба?

Договорът ми е заедно с този на Красимир Балъков, така че докато той е тук и аз ще остана.

За финал ще ви върна отново в Бундеслигата, как ще коментирате казуса с рефера Хойцер?

Много ме питат за него. Въпросът е доста интересен. Такива неща стават навсякъде, както тук при вас, така и в Хърватия. Това бе един глупав германец, който се замеси с хърватската мафия. В крайна сметка всичко приключи. Ако някой ме попита дали е редно да се залага. Да, редно е. Хората залагат от стотици години за най-различни неща. Нормално е да се залага и за футбол, но е важно никой от първенството да не е замесен - играчи, рефери, собственици. Черноморец ще бъде изключително честен и прозрачен в това отношение. Договорите с букмейкърските къщи също са нормални, аз мога да залагам на други спортове, ние сме свободни хора? Но не трябва да се залага на собствените отбори.

London - Mind the Beauty*

2009-03-31T17:01:00.001+03:00

Възможно е да има и други градове, за които са писани толкова много песни, че и повече, но само като погледнете списъка и това е достатъчно, за да разберете, че това място е много повече от улици, сгради, паркове и лутащи се хора.

Лондон

Заминах предубеден, толкова предубеден, колкото един типичен българин може да бъде - много! Слушал бях хиляди истории, от емигранти, от колеги, които са работили там на бригада, от туристи, от какви ли не хора.

Не харесвах Лондон, откровено казано, смятах че това ще е едно от най-ужасните, неорганизирани, мрачни и потискащи места на планетата. Англичаните пък бяха някакво бегло физическо подобие на хора, което е обсебено от идеята да прави пари (особено лондончани), да живее в лукс и се радва на "малките" материални неща от живота като коли, къщи и прочие.

Сгреших.

Лондон е великолепен, могъщ, организиран, красив, спокоен, див, опасен и сигурен, студен и топъл, мрачен и слънчев - такъв, какъвто ти си го направиш (ах, този универсален закон).

На практика имах само два цели дни за разглеждане, което хич не е много, щом става дума за столицата на Великобритания. Приютил близо 2 000 години история, 7 500 000 души население (една България), три големи футболни отбора (Арсенал, Челси и Тотнъм), 378 000 студенти, близо 50 различни култури и около 300 различни езика, Лондон е всичко, което може да поискате от един град.

Трябваше ми един час за да се почувствам удобно, една вечер за да го харесам, един ден за да го усетя и два дни за да се почувствам спокоен там. Ако не бяха надписите на пътищата "Look Left" (Погледни на ляво), така и нямаше да свикна с движението и щях да бъда безизвестно отнесен от някое хубаво черно такси, излязло от току-що от филмовата площадка.

Ако сте за първи път в този град, пригответе си много батерии за камерата, защото ви предстоят стотици гледки, които ще искате да запаметите. Още повече си пригответе и подходящ непукистки манталитет, защото доста бързо ще заприличате на клишираните японски туристи и може да ви досрамее, от което само да съжалявате после.

Като цяло успях да посетя по-известните места, разбира се, не всички - физически е невъзможно за два дни. Нямах голяма възможност да комуникирам с местните, макар и да ми се искаше да видя що за хора са. За сметка на това ги наблюдавах усилено. Макар и да е трудно да кажа с точност, че съм наблюдавал именно англичани.

Не искам да поставям оценки, но далеч не съм разочарован - хора, като хора. Вярно, малко по-възпитани, по-учтиви и може би по-уверени са от нас.

Осъзнавам колко розово звучи всичко, но впечатленията ми са розови. Времето беше розово, местата, които посетих - розови. А и хората розовеят някак, буквално говоря! Пък и за да бъде всичко още по-розово, винаги когато посещавам някоя подобна дестинация, правя го като турист.

Спирам с думите, защото е безсмислено да описвам Лондон с думи. За хубавите, но малки места има разкази и снимки, за големите и хубави места - романи и филми. Аз ви оставям със снимковия ми материал и ви пожелавам приятно разглеждане...

Гледка от квартал "Richmond" (Ричмънд).

Така се прави шоу насред любимата за разходки на кралицата алея.

Окото.

Сейнт Джеймсис Парк

Бъкингамският дворец.

Пикадили и статуята на Ерос (Не Рамацоти:).

Куршумчето... ;)

Тауър Бридж

Риджънтс Парк

Пак там.

Кемдън Таун.

Просто Лондон.

И отново, гледки от Окото.

Биг Бен погледнат от 130 метра височина.

Поредната великолепна панорама.

*Заглавието е слаба игра на думи и в превод означава "Лондон - внимавайте за красотата". В лондонското метро, както и в железницата, на всяка спирка има надпис и звуково предупреждение "Mind the Gap" (Внимавайте за дупката между перона и влака). Словосъчетанието е толкова типично за Лондон, че вече се използва и с рекламна цел.

За цикличността на българския футбол

2009-03-31T17:00:00.003+03:00

Знаете ли коя е една от основните характеристики на съвременната икономика? Това е т.нар. цикличност или с други думи: "Повтарящо се изменение, движение, колебание от едно състояние на икономическата система към друго състояние."

Нямам никакво намерение да ви давам съвети, как да се справяте в условията на икономическа криза, колкото и да е актуално това в момента. Отново ще си говорим за футбол, но използвах това въведение, защото този път темата ще бъде "цикличността в Българския футбол" и гореописаният принцип важи тук в пълната си сила.

Забелязали ли сте, колко често използваме думите "от осанна до разпни го"? Мога светкавично да ви дам няколко имена за пример: Максим Стависки, Пламен Марков, Христо Стоичков, че дори и Димитър Бербатов.

Намесен ли е националният отбор, тогава нещата са особено чувствителни...

Сега ситуацията е обърната... "от разпни го до осанна". И то за какво? За едно равенство с Швейцария. За повече сведения, всички високи постижения на националния отбор на Швейцария датират от преди 1954 година. Класирал се е три пъти за Европейско (домакин на последното) и девет пъти за световно (три четвърт-финала - 1934, 1938 и 1954). Нищо лично срещу швейцарците, но със сигурност ги бива повече да охраняват Папата и парите на всички милиардери, отколкото да играят футбол.

Вероятно след жестокия сръбски тупаник, 1:1 срещу родината на кравата "Милка" си е равносилно на победа. Но не е така. Не е победа, а е едно посредствено равенство. Да, този път не изглеждахме трагично, напротив, показахме хъс и повече организация. Да честваме това равенство и да си правим генерални изводи обаче е грешка, защото сега тепърва започва дългият път от дъното нагоре, нагоре към върха, който ни обещават на всички избори. Но нали така беше при цикличността?

На мен лично тази цикличност никак не ми харесва - ту играем посредствено, ту зле, ту трагично, понякога добре и после пак надолу. От този кръговрат изход няма. Има обаче една друга възможност, нека я наречем "генерално повишаване нивото на цикъла".

Иначе казано да заместим цикъла "добре - посредствено - зле", с друг: "отлично - добре - посредствено", изключвайки "зле" от възможностите или поне ограничавайки до минимум възможността за появата на този резултат. А за целта, трябва да бъдат променени базисно условията, нещо за което се пише и говори от близо 20 години.

Интересно обаче как ще стане това, когато търпим обещания за промяна от хора, които вече са имали възможност да я направят, а не са го сторили? Знаете ли, не е толкова обидно, че сме се вързали един път на въдицата, обидно е, че се връзваме втори път на същата въдица. А стръвта винаги е една и съща - промяна.

За тези, които изгубиха нишката, сега ще поясня. Когато един човек се кандидатира за президент на БФС и оплете конците брутално, два пъти за един мандат (визирам назначението на Христо Стоичков и това на Пламен Марков за национални селекционери), той няма право на втори шанс. Сигурно някои ще кажат, че няма алтернатива... е, тя сама няма да дойде.

БФС има за цел да спомага за развитието на футбола. Защото това е, което хората искат и ако те поискат промяна, БФС ще се промени. Защото никой не е по-велик от феновете и тяхното мнение е закон. В този смисъл, докато феновете награждават с апатия ръководството на БФС, цикълът на родния футбол ще продължи да бъде срамен, а по време на избори няма да има алтернатива.

Не мога обаче да си обясня поведението на феновете, които търпят унижение след унижение за да се зарадват на един малък, частичен успех, плод на еднократното усилие на някой отбор. Може би все пак Бате Бойко има право, но нека не забравяме, че и той е част от материала.

Навсякъде, всички футболисти, отбори и първенства имат пикове и спадове. Разликата между големите и малките е елементарна. При едните рядкост са спадовете, при другите пиковете. В крайна сметка, всеки сам избира какъв иска да бъде.

Как да преборим депресията

2009-03-31T17:00:00.001+03:00

След като ви показах част от смисъла на живота в предната си статия, след като ви показах как да премахнете натрапчивите мисли, сега ще ви покажа и как да се избавите от всякакъв род умствено напрежение.

Нямам намерение да рекламирам никакви хапчета, ампулки или каквито и да било други медикаменти, защото според мен най-успешният лек срещу депресията е просто да не й позволите да ви превземе. Водете такъв живот, какъвто ви прави най-щастливи, поне дотолкова, доколкото го позволяват обстоятелствата.

И все пак ако нещата закъсат, ако докторът се откаже да се занимава с вашата перманентна унилост и апатия към живота, опитайте поредният гениален болярски продукт...

Тези търновци никак не си поплюват. Сякаш оралните им страсти не бяха достатъчни, ами са решили да използват за реклама и лошото настроение на хората. Може пък наистина да помага, тези не съм ги опитвал.

Мисля си обаче, че имат право. В крайна сметка, българинът освен, че е нимфоман или воайор, е и в голяма степен депресиран. Не случайно сме на последно място в ЕС по оптимизъм... Депресирани, сексуални маняци... Дали сме наистина такива?

Но както и да е. По-важното е, че при този продукт е отстранен един много важен проблем. Ако предният продукт бе с ограничена целева група (б.а. само дамите), то този си има опаковка не само в синьо, но и в...

Помислили са за всичко тези боляри. Между другото аз наистина обожавам Търново, но само там съм виждал жилищен блок залепен за трибуна на стадион... И това ако не е предприемчивост?! Стоите си с Иван-Асен на тераската, пийвате биричка, а отдолу се вихри местното дерби между Етър и Локо (Горна Оряховица). При това напълно безплатно. Само не хвърляйте бутилките през терасата, че може да ударите някой фен от трибуната...

Но нека се върнем на "фа-флите". Този път те са препоръчителни за "зли" хора и лекуват лакомия. Последното сякаш е своеобразен автогол. Че нали от лакомията се правят пари... Американците така си издържат цялата икономика!!! Или поне доскоро... :)))

Този път няма да задълбавам в брилянтните маркетингови послания. Може да им се насладите като щракнете върху снимката, тя ще се уголеми и спокойно ще прочете всички бисери.

И както си пише, "не прекалявайте"! Тайната на живота е в балансираното хранене.

"Орални страсти"

2009-03-31T16:59:00.002+03:00

На какви ли неща не попадам в последно време. Хората се възползват изключително предприемчиво от кредитната криза и общо взето я използват като брилянтна реклама.

Така наскоро се натъкнах на няколко надписа от типа на "Кризисни цени! Купувайте братя!" или "Супер кризисно намаление". Днес на път за изпит сутринта се сблъсках и със следния надпис на вратата на сградата, в която уча: "Затваряйте вратата БЕ! В криза сме!"

Днес обаче останах изумен от един продукт на "ВАЦИ" ЕООД Велико Търново, наречен "Орални страсти". Съвсем не очаквайте, че може да се сдобиете с него в близкия сексшоп (това звучи много смешно, като секси шоп или шоп за секс). Всъщност може да го намерите из магазините за хранителни стоки на старопрестолния град.

Аз любовта си към Търновград не мога да я скрия. Това място е магическо, а с този продукт вече съвсем ме плени.

Ако се питате какъв е този продукт, няма да ви мъча повече, ето го:

Кой каза, че не сме предприемчиви? :)

Тези "фа-фли" трябва да призная са изключително вкусни. Има обаче едно нещо, което доста ме разтревожи. Един от надписите на етикета гласи: "...яж ги сама!". Не разбирам защо този толкова предприемчив мозък е решил да ограничи целевата си група само до дамите и евентуално мъжете с женски наклонности. Не че де що имаше мъж из офиса ни не ги опита, вкусни са...

В крайна сметка, не мога да отрека, че подобен рекламен ход със сигурност ще има ефект. Българинът категорично си пада воайор, нимфоман и общо взето де що има "секс" му привлича вниманието. Така че това си е чисто и просто удар право в целта!

Затова ако искате да изгоните стреса, да повдигнете... настроението, да бъдете погалени по центъра на удоволствието, да прогоните черните и натрапчиви мисли и най-егоистично да се насладите на този прилив на възбуда, опитайте "Орални страсти". Това е "фа-фла" чудо и се препоръчва дори и от не толкова добрите психоаналитици, като моя милост.

Опитайте "фа-флата", която би разбила всички страхове на Оруел и той не би написал "1984", защото "ти не си под видеонаблюдение"!

И запомни: Яж ги сам/а!

В търсене и намиране на любовта или краят на най-великолепното пътуване

2009-03-31T16:59:00.001+03:00

Преди споменът да избледнее и да останат само най-значимите моменти, нека ви разкажа за любовта на Верона и магията на Милано. Неотдавна започнах пътеписа си от Комо, за да мина през "Сан Сиро", Ница и Монако.

Ден три от незабравимото ни пътуване бе отреден за една вълнуваща обиколка из Милано. Утрото обаче както се оказа за сетен път, не е по-мъдро от вечерта и от подхвърлената шега да отидем до Верона, до качването в колата мина по-малко от час.

Верона

Градът на любовта, както е известен Верона, определено е място с чар и притегателна сила. Аз лично не съм привърженик на градовете от типа на Рим, в които историята е събрана на всяка крачка и навсякъде цари една претрупаност. Обичам по-изчистените неща и в този смисъл Верона ме впечатли с великолепната си комбинация между минало и съвремие.

Джейн се държа културно, ние също... да не повярва човек. Както във филмите, в които главните герои в началото се държат като куче и котка, а после осъзнават колко са си нужни и близки - нещо такова се случи и с нас. Пък и колкото и да сме инатливи, имаме капка разум в главата си за да признаем, че без нея това пътуване щеше да е почти невъзможно. Картите от гугъл мълчат за доста пътища, а Джейн никога... почти никога.

И все пак нека се върнем на Верона. Там има нещо като синя зона, подобно на тази в София и паркирането в центъра не беше особено лесно. В крайна сметка се добрахме до поредния огромен, няколкоетажен, скрит паркинг. Времето ни се усмихваше и ние започнахме разходката си, а мисията ни бе ясна - да намерим любовта.

В търсенето на това съкровено място минахме покрай безчет прекрасни градинки, насладихме се на пиацата, запазила в себе си величието на древните, романтичният поглед на нещата на средновековните архитекти и чаровните кафета от 30-те. Предполагам същата глъчка е огласяла площада и преди 20, 30, 50, 100 години. Италианците не знаят да говорят тихо и толкова по-добре - езикът им е невероятен!

Лутайки се из уличките, някога обикновени търговски, сега лицето на модната индустрия на Апенините, минавахме покрай какви ли не гледки, всяка от които си заслужава съзерцанието, време да имаш само.

В крайна сметка я намерихме. Къщата на любовта, къщата на Жулиета. Жената, чието име е станало нарицателно за любовта, за красотата. Друг е въпросът, че според някои слухове, тя е била 120-килограмова цоца. Дали е така не знам и никога няма да разбера. Но не ме и интересува. Едно нещо е много по-важно и ми направи най-голямо впечатление – тунелът на любовта. Това название аз си го измислих, не знам дали така се казва. За да стигнете обаче до задния двор и терасата, от която Жулиета всяка вечер се е наслаждавала на Ромео, минавате през един малък тунел. Стените на този тунел са облепени с хиляди листчета, изписани с милиони химикали и маркери. Преданието е, че ако оставите там имената на двама души, те ще бъдат вечно влюбени.

Как се правят пари от любовта.

Този тунел бе най-прекрасното нещо, което видях във Верона. Не заради брилянтния пример как един слух може да привлече хиляди туристи, а заради желанието, което е вдълбано в тези стени, желанието да обичаш и да бъдеш обичан, да бъдеш щастлив с любимия човек. Толкова хора бяха изписали какво ли не, имена, стихове, обещания, целувки, блянове и прочие. Тези стени са своеобразен храм на любовта и откровено казано за мен са много по-ценни от малкото грозно балконче, което ако се вярва на слуха, Жулиета е изпълвала максимално.

Част от тунела.

Една дъвка стигна за петима ни.

Оставаше ни около час, а все още не бяхме хапнали пица. Срамота! Избрахме си най-уютното местенце, с нашите невероятни лингвистични способности (включващи освен български – английски, френски, испански, руски и сръбски) и с помощта на емигриралия бразилски сервитьор се насладихме на невероятната италианска кухня. Невероятна… заради компания, мястото и тръпката от всичко ново.

На път към Милано имахме шанса да караме със 120 в насрещното платно на магистралата, да слушаме балкански ритми и да си попеем.

Милано

Ето че стигнахме и до мястото, към което екскурзията ни всъщност бе предназначена. В желанието си обаче да посетим толкова много места, изобщо не ни остана време да обиколим модната столица на Италия. Което не беше кой знае каква загуба, не бяхме тръгнали на пазар. Вечерта се събрахме пред катедралата, пяхме наши си песни, забавлявахме се, говорихме.

Събрахме се около 20 души компания и всеки разказваше къде е ходил през последните 3 дни и какво е видял. С някои се бяхме засекли (уж случайно) в Ница и Монако, с други пък се бяхме разминали тотално. За да не сме съвсем капо минахме през закритата улица, завъртяхме се върху тестисите на бика и тъй като всичко бе затворено успяхме да спестим доста пари.

Нямам какво да разкажа за Милано всъщност! Та ние почти нищо не видяхме от него. Освен едно малко кафе рано сутрин и пиацата пред катедралата късно вечер и освен лудите италиански шофьори, тълпата от какви ли не хора…

Но и не съжаляваме. Ето още снимки:

Това е! Всяко пътуване стига до своя край. Нашият завърши на Летище София и както винаги казвам, когато се прибирам, това бе най-хубавият момент в пътуването ми. Обожавам мига, в който самолета каца на родна земя и знам, че само след няколко минути или часа мога да бъда с най-близките ми хора.

Италия е безмерно красива. Много други страни също. Но най-красиво е там, където можеш да намериш у хората доверие и обич, където можеш всичко да споделиш.

Все още това място си остава само едно… България!

Комунистите ревнаха срещу Бербатов

2009-03-31T16:57:00.000+03:00

Дойде ми до гуша да чета колко мързелив, бездарен, апатичен и прочие епитети, бил Бербатов. Барби това, Барби онова! Все едно един единствен Бербатов е виновен, че повечето футболисти в България я имат мозък колкото грахово зърно, я не. Или пък той е виновен, че кадърните специалисти в родината ни се броят на пръстите на едната ми ръка и клубният футбол е на нивото на Ганайското първенство.

Аз пък ще кажа, че всички, които си го изкарват на него, са ограничени, късогледци, коне с капаци, завистници, прости критикари, футболни лаици.

Сега ще отговоря едно по едно на всички обвинения, които се изписаха по негов адрес, за да докажа, че гореописаните са именно такива.

1. Бербатов бил мързелив и не се раздавал за националния отбор, така както за Юнайтед

Това е стилът на игра на Бербатов. Той е умен футболист и знае точно къде и как да застане, за да може да се разпише с минимум усилия. Той е футболист от типа на Петър Жеков, които цял мач стоят закотвени пред наказателното поле, бутват топката два пъти и вкарват два гола. Бербатов не е работохолик, той не е като Мартин Петров, който жъне тревата без спиране. Бербатов влага повече ум отколкото физическа сила - не случайно пасовете му са гениални! Колкото голове има, той има два пъти повече асистенции. Но разбира се, старите комунистически рожби продължават да лежат на максимата, че "физическият труд" е по-ценен от "умствения". Кога в България ще започне да се цени геният, а не здравите мускули... може би никога. Бербатов успя без никаква лятна подготовка да се впише в състава на европейския шампион и да си заслужи титулярното място... и все още има хора, които оспорват възможностите му?

Разликата между играта му в Юнайтед и тази за Националния отбор е, че на "Олд Трафорд" Кристиано Роналдо и Уейн Рууни прозират всеки негов замисъл и бележат след всеки негов пас или пък те самите го извеждат прекрасно, докато на "Васил Левски" геният му остава неразбран... колко символично!

2. Бербатов не става за капитан

Съгласен съм. Да, съгласен съм. Но Бербатов не се е самопровъзгласил за капитан. Тази отговорност му е дадена от друг, не си я е присвоил сам. Капитан в сегашният ни състав може да бъде Мартин Петров или Георги Петков. Други с толкова опит и хъс като тях не виждам. Така че тук вината е изцяло треньорска и на футболистите, които са го избрали.

3. Не се разбира със съотборниците си и само ги критикува

Ами сега? Е нали не ставал за капитан, тогава защо го вините, когато се ползва от пълното си право като капитан на отбора да отправи критика към някой от съотборниците си или към всички дори? Бербатов се разбира със съотборниците си, казано с други думи - приятели са. На терена обаче разбиране няма и вината не е негова. Какво е виновен той, че всички без Мартин и Стилиян разгадават пасовете му с 30-минутно закъснение, като автобус от градския транспорт? Разликата в класата е умопомрачителна и ще бъде признак на пресвета глупост, ако бъде обвинен геният, че не върви играта, а не стадото овце, които не могат дори да спрат топката без тя да се отдалечи на 5 метра от тях.

4. Изоставил отбора срещу Сърбия

Бербатов никого не е изоставил. Получи контузия, не сериозна, но травма. И разбира се, че ще напусне терена още в 30-ата минута, когато отборът му губи с 1:3 в КОНТРОЛА! Нима щеше да е по-добре да му извъртят една сръбска секира и да гледа мачовете на Юнайтед заедно с нас по телевизията? Абсолютно правилно решение. Когато ваш близък има рожден ден, кое е първото нещо, което му пожелавате? "Бъди здрав". Да бъде винен, че е предпочел да опази здравето си в един абсолютно безсмислен мач е нелепо и е плод на болни националистически мозъци.

Ако Бербатов напусне националния отбор, защото има пълното право да се чувства обиден от всичката помия, която се изсипва по негов адрес, това ще бъде най-голямата загуба за и без това клетият ни първи тим. Загубата от Сърбия е нещо моментно, но загубата на най-добрия ни футболист ще бъде удар, от който тепърва ще страдаме още няколко години.

Той обаче ще остане, защото притежава мъжество. Защото той наистина поставя чувствата си към България над острия сблъсък с простащината и невежеството.

Пазете Бербатов, защото само той ни остана...

Безумие на безумията!

2008-11-07T15:06:00.000+02:00

Много глупости съм чувал през краткия ми 21-годишен живот. Толкова много, колкото може би един французин няма да чуе за 100 години живот в родината си.

Изключително рядко си позволявам да коментирам каквито и да било решения от какъвто и да било характер - държавен, политически и прочие. В блога си залагам повече на разказите, пътеписите и спорта, там ми е силата.

Днес обаче прочетох най-абсурдното нещо на света - "Без катаджии. Пишем си актовете сами", пише информационния сайт dnes.bg. След като прочетем статията, става ясно, че при леко ПТП (одраскана боя, чукната броня, счупен мигач и др.), няма нужда да чакаме КАТ. Всеки шофьор ще разполага със специална полица предоставена му от застрахователя, при който е сключил "Гражданска отговорност" и сам ще описва щетите, като после застрахователят ще изплаща.

Абсурдността на подобно решение не идва от самата му идея. Тя е прекрасна. Разбира се, че е много по-бързо и лесно така. Няма да чакаш с часове органите на реда, няма да правиш излишни задръствания, няма да ти се налага да плащаш безсмислената глоба то 100 до 200 лв. в случай, че си блъснеш сам колата в някое дърво или се обърнеш по капак да речем, но без да си засегнал нито един от другите участници в движението.

Колко хубаво би казал някой. Не е хубаво, защото е недомислено. Защото не е съобразено най-елементарното обстоятелство, че става дума за България. Балканският манталитет е нещо много коварно, нож с две остриета и може както да роди нещо фантастично, така и да направи най-невъобразимата глупост.

Ето няколко аргумента, защо подобно решение е неадекватно за родната пътна действителност:

1. Броят на автомобилите без платена застраховка "Гражданска отговорност" е много голям. И в случай, че някой подобен тип ви натресе докато си чакате на червено, а вие пък за да спестите някой лев не сте си направили Каско, става невъзможно да ви бъдат изплатени щетите, защото просто няма кой да ги плати. В случай, че се стигне до съд (което от 10 000 души ще стори 1), делото ще се проточи толкова време, че колата ви ще изгние или ще бъде отдавна продадена.

2. Изкушението да злоупотребиш и да изкараш лесни пари. Защо трябва излишно да допринасяме за световната криза, довеждайки до фалит застрахователите ни? Много е просто. Има два варианта:

Вариант 1 - Блъска ви Пешо. Той обаче излиза готин пич и се договаряте, за да не викате КАТ да разрешава спора (в случай на несъгласие между двете страни при попълване на полицата), договаряте се да напишете по-големи щети. На Пешо застрахователя ги изплаща, вие кярите някой лев горница, а Пешо спи спокоен, че вие няма да му търсите отговорност.

Вариант 2 - Пешо ви е много добър приятел. Закъсалите сте за пари. Той има прекрасен солиден Москвич, а вие Астра, на която ламарините са прогнили още с излизането от завода и плаче за нови прагове и калници. И се разбирате с Пешо така: "Пешо, удряш ме ти леко с Московеца, намачкваме малко ламарините, пишем си заедно полицата и аз си изкарвам нови прагове, а ако на Мускала нещо му е ожулено, ще го покрием и него. Останалото ще изпием".

3. Спас се е почерпил с приятели тази вечер, не много, но достатъчно за да остане без книжка ако за 500-те метра от кръчмата до тях вземе та одраска някоя друга кола. Не щеш ли някой млад шофьор, решил да тества колата вечерта, когато движението не е натоварено, набива рязко спирачки пред Спас, а той пък милия е със забавени реакции заради бирата и БАМ! Пишат си двамата полицата и си лягат спокойни. Няма да чакат КАТ, няма да плащат излишни глоби - застрахователите нали са затова! А пък Спас никога няма да научи един от най-важните закони на пътя - НЕ СЕ ШОФИРА СЛЕД УПОТРЕБА НА АЛКОХОЛ! Защото днес ще е нечия броня, но утре ще е майка с дете, който пресичат без да се огледат за да се приберат у тях за рождения ден на малката!!! Стана ли ви гадно? Нека! Защото това е възможно да се случи, когато няма как безотговорните шофьори да усетят последствията си дори и от най-малката употреба на алкохол. Липсата на мерки води до чувство на ненаказуемост и безотговорност.

Сигурен съм, че има още много аргументи, дори много по-сериозни! Идеята е абсурдна! Идеята е нелепа! Това е опасно за вашия живот!

За да не остане статията ми празна критика. Ето и другата страна - подобно предложение би дало ефект в следните случаи:

1. Когато цената на "гражданската отговорност" за лицето предизвикало ПТП се повишава всеки път, когато той се блъсне. И да се качва солидно. Тогава всеки ще си прави сметката как ще кара. Ще можем да се възползваме от ползите на подобно предложение. Хем агнето цяло, хем вълкът сит.

2. Ако българските шофьори имат силно чувство за отговорност. Имат ли?

За финал, имам "приятното" усещане, че най-накрая единствената функция, с която ще остане КАТ е да прави проверки и да събира "бакшиши". Чудесно, нали? Тогава корупцията няма да бъде проблем, защото тя ще е основната дейност на тази структура!

Френски полъх от лазурния бряг и досег със света, където да мислиш на дребно е забранено

2008-11-07T15:05:00.000+02:00

След Комо и "Сан Сиро" приключението трябваше да продължи в посока запад - Ница и Монако. Моята буйна глава реши, че би било добре при възможност да станем към 6:00 часа, за да разполагаме с достатъчно време да обиколим и двата града.

Разбира се, всички оцениха колко би било добре да имаме време, но всички спаха... до късно.

Аз също. Бях претрепан след кучия студ, който сви на "Сан Сиро". А и след като с един приятел обиколихме квартала 5 пъти в търсене на някакво заведение, което да предложи на изтерзаните ни стомаси дори и най-безвкусната храна, бяхме гладни като вълци. Никъде не намерихме нищо и покрусени се върнахме в хотела. Легнахме и заспахме от преумора.

Дойде утрото и време за път. Прекрасно неделно утро. Слънце, пусти улици, усмивки по лицата на редките минувачи. Ние, смели и амбицирани да попием от всички чудеса на дестинациите ни, се качихме на Голфчето и потеглихме. Преди да излезем от града спряхме до едно от малкото отворени кафета за да си купим нещо за пиене и хапване. О, никога в живота си не бях вкусвал толкова апетитен кроасан, не един - три, ммм и поничките бяха страхотни. И на едната ми спътничка кафето беше вкусно. Много вкусно... много гладни!

Ница, идваме!

Всъщност на излизане от Милано имахме лек идеологически спор. Моя милост запленен от легендите за Монако държеше да посети кралството на всяка цена, дори и ако трябва да пропусне Ница, но не задължително! Настана поредната мила караница в колата...

- Абе какво ще правим в това село?

- Моля? Аз от години мечтая да отида там...

- Е да, ама ако няма време?

- Не искам да говоря с теб!

- Хубаво!

Всъщност разговора бе доста по цветущ, но ако не го цензурирам аз, някой друг ще го стори!

Голфът летеше по гладкия асфалт. Вече се чувствах като италиански шофьор 10-то поколение. И общо взето карах така. Дори изпробвахме как върви машината със 180... добре върви... Можеше и още, но идваше завой.

За съжаление не мога да пусна видеото, в което Джеймс Браун би се засрамил колко безчувствено пее "I Feel Good". Пътят към Ница (решихме, че отиваме там) предлага невероятно разнообразие от мостове и тунели, мостове и тунели. Пистата е трилентова, на места двулентова, натоварването минимално.

След всеки тунел в колата се чуваше "Аааах!". На моменти дори крещяхме от удоволствие. Гледката е зашеметяваща наистина. Малки градчета наказали като храсти по стръмните хълмове. Тъмносиньото море загатва за летните удоволствия, а ти попиваш ли, попиваш.

Ница

След няколко часа път и 300 километра пристигнахме в Ница. Града, в който градският транспорт е безшумен, където няма нищо неподредено, където средиземноморската архитектура те пленява. Светлите къщи са нашарени с множество орнаменти, терасите се радват на парапети, всеки от които е произведение на изкуството. Погледнеш ли нагоре, всеки миг очакваш някоя знойна французойка да се покаже от терасата и да ти се усмихне чаровно. Е, знойни французойки не видяхме, цоци да!

Ница е разпростряна на два великолепни залива, а морето... Дори и с Photoshop не може да се постигне този прелестен светлосин цвят. Вълните като да прозират, а всеки поглед обратно към брега може да облагороди и най-богатите ти мечти.

Всяка стъпка от разходката си струва дъха. В един момент може да се умориш от красотата. Иска ти се да видиш нещо грозно, нещо контрастно, нещо, което да те върне обратно в света на хората. И всъщност ако се вгледаш внимателно има какво. Младежите там са полудели по ЕМО модата. Има доста клошари, типично за всеки богат град, а при единствения ни опит да заговорим и поразпитаме един "местен" на френски, се оказа, че той не говори френски изобщо...

След един час къпане в морето, правене на снимки, стоене на плажа и осмисляне на невероятното нещо, което ни се случва, решихме че е дошъл мигът, в който ще потеглим за Монако.

И както казах в предният разказ, когато сбъркаш пътя, винаги отиваш на някое прекрасно място. Разбира се, че така се случи...

Опитвайки да настроим Джейн, така че да ни преведе обратно по магистралата за да е по-бързо пътуването, нещо сбъркахме и тя ни преведе през селския път между Ница и Монако или с други думи крайбрежната...

- Не ме интересува, че не може да се спира тук, ако ще да изкривя джантинте спирам!

И спирахме, пет пъти поне за да се снимаме, за да снимаме, за да гледаме, за да помълчим пред красотата. Млъкнахме и засрамени, когато след 1 километър местните далновидно бяха предвидили прекрасна отбивка, за идиоти като нас...

Пътят се виеше от тесен по-тесен и от прекрасен по-прекрасен. Ние мълчахме... само от време на време някой ще се обади по адрес на пътната обстановка:)

Монако

Слънцето бе започнало да обагря топло каменистите хълмове, а ние пристигнахме в Монако. Всъщност така и не разбрахме, кога точно влязохме в княжеството, но ни е простени, все пак бяхме заети с прехласване.

Отново сбъркахме пътя и се озовахме в старата част на града, спряхме в един частен подземен паркинг и там се разви следната забавна случка. Тъй като един член на невероятния ни екипаж владее перфектно френски, а никой не говори италиански, решихме да заговорим пазачите на езика на любовта. Те ни гледаха, мигаха, отговаряха, а в един прекрасен миг, гледайки регистрационните номера на колата ни запитаха – “Ама вие защо не говорите на италиански?”… “Не знаем италиански”, отвърнахме с усмивка, а пазачът се хвана за главата все едно за първи път вижда заблудени туристи.

Монако...

Разхождайки се из старата част попаднахме на една малка тераса, която ни разкри гледка, която парите не могат да измерят.

Пред нас се белееше яхтеното пристанище, насреща скупчени на гъсто пък се издигаха безбройните банки, казина и фирми за търговия с недвижими имоти. Ако мога да направя някакъв български аналог на архитектурата там, бих казал, че определено ми напомни за Велико Търново. Но аз никога не съм крил любовта си към старопрестолния град и навсякъде намирам по нещо, което да ми напомни за него.

Както се изрази един от нас, “хубаво е, ама тия сгради са много на гъсто”. На гъсто бяха и яхтите долу, на гъсто бяха безумно скъпите коли, които всеки роб на парите би огледал лакомо… като се замисля и ние доста лакомо ги оглеждахме. Всъщност пред казино “Монте Карло”, най-голямото в Монако, всички последни модели на Мерцедес и БМВ изглеждаха като най-обикновени каручки и сигурно притежателите им ги е срам да се качват в тях.

Останахме и вечерта, на някои от просто не им се тръгваше. Имах приятната възможност да шофирам по част от пистата на Ф1 и мисля да си спестя думите за асфалта… писта все пак.

Точно на тръгване се пръснахме за момент и после ни отне близо половин час докато се намерим. Всъщност основният виновник бях аз, защото твърдо не последвах правилото, че когато се изгубиш от групата трябва да останеш на последното място, на което сте били заедно, но да си призная на това място се чувствах доста добре и като изгубен.

Най-сетне потеглихме, беше си чиста нощ. Джейн за пореден път ни изуми с гениалните си решения, прекарвайки ни през най-тесните възможни улички. В един момента обаче захласнати отново по нещо или от чиста немърливост, отново сбъркахме пътя. Напук на младата ни електронна спътничка, продължихме с грешките и тя, която през тези два дни и близо 800 км. Винаги намираше най-бързия и правилен път за нас, тя която изтърпя безчет обиди, тя… вдигна ръце от нас и само изрече сърдито… “When possible, turn back!” (б.а. “Когато е възможно, обърнете!”).

Горди и развеселени от факта, че най-накрая успяхме да я излъжем, ние се впуснахме в дългото пътуване към леглата. Нямаше песни вече, нямаше много приказки… бяхме уморени, но и предоволни от видяното.

А имаше и още…

Приказният Комо и внушителният "Сан Сиро"

2008-11-07T15:04:00.002+02:00

След час и половина бяхме в Комо. Вътре разбира се няколко пъти сбъркахме пътя, което пък ни отведе до едно място с прекрасна гледка. Така и стигнахме до закона, че "сбъркаш ли пътя, неминуемо ще се натъкнеш на нещо много красиво".

Комо

За един истински ценител на планинската красота, за мен Комо бе наслада от най-висша форма. Тук Аплите само загатват за своето величие, но шареното есенно було, което бе покрило всичко наоколо бе способно да стопли и най-студенокръвната душа. Моята далеч не е от тях и ми бе нужно малко. Невероятна архитектура, много хора, млади, стари, всякакви, чистота. Един град с дух!

Както му подхожда на такъв град, до брега на езерото имаше прекрасен парк, приятни извити алеи, метални парапети с орнаменти символизиращи корабен рул, спокойни и ведри лица и даже един рибар.

Отне ни доста перипетии докато намерим къде да паркираме. В градчето има няколко паркинги, но като известна туристическа дестинация, в съботния ден нямаше и едно свободно място. Приюти ни 10-тият етаж на един скътан паркинг… два пъти по-висок от блока, в който живея.

Отдалеч бяхме набелязали основните ни дестинации за краткото време, с което разполагахме. Катедралата, кея и парка. Всъщност въпросната катедрала, колкото и хубава да беше и да ни впечатли, в последствие избледня, тъй като там храмовете са изключително много, добре поддържани, но общо взето еднотипни (както навсякъде). Кеят и парка ни омагьосаха. Дори и тези от нас, които са привържениците на цивилизацията и искаха да прекарат повече време по магазините и търговските улици, не можеха да се надивят на красотата.

За любителите на фотографията пък въпросното градче е истински рай. Само да имаш време да го снимаш.

Отказвам да ви засипвам с разни исторически и географски факти. Това е пътепис, а не учебник, така че ще се задоволите с емоционалния ми разказ.

По план трябваше да се отправим към Лугано, но тъй като вечерта имахме нелеката задача да гледаме мач на “Сан Сиро”, а ни бе нужно време за да се уредим с пропуски за стадиона, трябваше да задраскаме Швейцария от плановете си и да се отправим към Милано.

Всъщност в “столицата на модата” ние основно нощувахме.

И преди да се пренесем на зеления килим, ето още малко снимки от Комо...

Сан Сиро, Интер – Болоня 2:1

Ето тук пък ценителите на невероятните футболни емоции ще изпитат наслада от думите ми. Нито едно спортно съоръжение в родината ни не може да се сравни със “Сан Сиро”. Изцяло футболният стадион приюти 49 000 души за въпросния двубои и бе наполовина празен. Феновете не замлъкнаха и за секунда, организацията бе перфектна и с оглед вандалската репутация на италианските ултраси, всичко бе дори изненадващо спокойно. Не ни биха, не ни простреляха, направо скука! Всъщност, каквото имам да го казвам, съм го казал вече тук.

След двубоя задръстванията бяха уникални и биха отказали дори и най-опитните шофьори. Карането бе подобно на това в някоя недоразвита азиатска страна, където знаците са сложени са украса и всеки следва своят вътрешен инстинкт без да предупреждава другите за него. Трагедия са италианските шофьори и още много пъти ще го повтарям!

Вездесъщият Моуриньо...

Така измина ден 1 от северноиталианското ни приключение. Следваха Ница, Монако, Верона и самият Милано…

Критичното начало на едно великолепно пътуване...

2008-11-07T15:04:00.001+02:00

За толкова изписани редове така и не разбрах, дали една емоция, когато отлежи подобрява качествата си, така както и виното, или пък е хубаво да я предадеш на момента, докато е прясна.

Историята, която сега ще ви разкажа вече не е прясна, отмина тя преди няколко седмици, но така и не ми остана време да седна и да пиша.

За любителите на пътеписи, може би ще бъде интересно да прочетат следващите редове.

Имало едно време на летището в Бергамо, Италия, една неголяма група (5 души), които съставили великолепен план как за 3 дни не само да разгледат красотите на големите градове в северната част на Апенините, но и да се отбият до Швейцария, Франция и Монако.

Противно на привържениците, че трябва да прекараш повече време на едно място, за да усетиш неговия дух и преживяването ти да е било ценно, ние заложихме на идеята да посетим максимално много места, за минимално време.

Още с кацането се отправихме към компанията за коли под наем и в следствие на недостиг на евтини автомобили, срещу резервираната цена ни отстъпиха един доста хубав, новичък Голф 5, който просто омекна в шофьорските ми ръце и ни слушаше дори и в най-абсурдните ни моменти... за разлика от Джейн, нашият електронен пътеводител или с други думи Джи Пи Ес-а (оттук нататък за по-кратко Джейн).

Качихме се радостни в колата и разбира се първо трябваше да настроим нашата нова спътничка. Тя се представи учтиво, говореше с мек тембър и трябва да призная, че част от нас, с белязана от типичната за всички българи оправност, побърза да я класифицира в графата "лековати жени" (и това може би бе най-милото), но... после горко и се извиняваше и й благодареше.

Както впоследствие често разказвахме, първите 15 минути бяха решаващи. Може би защото тръгнахме с ясната идея къде да идем, но не и как да стигнем до там. Целта беше Комо, малкото китно градче разположено на единия ръкав на едноименното алпийско езеро. Джейн, благовъзпитано ни препоръча да караме само по магистралите, защото там действително се пътува изключително бързо. Консервативно настроената част от нас обаче се бе заредила с карти на региона, изтеглени от Гугъл Мапс, и твърдо отсече "Не, ще караме по селските пътища, тъкмо няма да плащаме такси".

И тръгнахме...

Първите 15 минути

След пет минути обаче стигнахме едно кръстовище. Табелата бе категорична Комо - вдясно, Милано - вляво. Джейн разбира се посочи магистралата или с други думи пътят за Милано. Моя милост недоверчиво я погледна, изсумтя нещо и сви вдясно. Джейн прояви себеприсъщата й тактичност, както често се случваше (с едно единствено изключение) и ни намери автоматично следващият най-пряк път до целта. На следващото кръстовище същата ситуация и аз отново свих напук на мацката от електронната джаджа. Последва шумна караница в колата накъде да завием.

Кулминацията почти настъпи пет минути по-късно, когато от крайна дясна лента моя милост трябваше да направи ляв завой, на трилентов път. Пуснах мигач, един пич от средната лента ме пусна, в крайна лява обаче ей богу никой не ме съжали. Един апенински гамен с микробус караше достатъчно бавно за да не ме задмине, но и достатъчно бавно за да не мога да се престроя. Останаха едва два, три метра и аз бясно натиснах педала, свих пред него (с включен мигач и с надеждата да няма камери на кръстовището) и за смайване на всички успях да му пресека пътя без да се блъснем. Пичът спря бесен, отвори прозореца и ни тегли такава продължителна италианска..., че ако знаех грам италиански сигурно щях да се засрамя. Уви, не знам и само му се усмихнах, видимо щастлив от невероятното престрояване, от факта, че колата под наем остана цяла, ние също и заради прозрението, че колкото и да ме псуват, това няма никакво значение...

Само две минути след това стигнахме едно кръгово кръстовище (както се оказа те са невероятно много и може да ти се завие свят само за 5 км.). Подминахме го и стигнахме второ, част от екипажа обаче се стресна, че този път табела липсваше, решихме, че сме объркали пътя и се върнахме до първото кръгово... оттам обратно към второто кръгово... в него пък се въртяхме три пъти като идиоти докато решим в коя посока да свием, а някои даже си извоюваха и прякор...

Липсата на ясна идея накъде да поемем, притеснението от факта, че колата не е наша и трябва да внимаваме и още много други фактори доведоха до бурен скандал в колата...

- Защо сви вляво?! Не чу ли Джейн какво казва?

- Абе ще караме по селския път, айде да се върнем до предното кръстовище?

- Писна ми да ви слушам споровете! Кажете накъде да карам и ще карам! А тая парясница (Джейн) я изключете или поне й вземете думата, само ме изнервя!

- Абе "Кръгово" (това е към мен), не се нерви бе човек, ама защо сви натам на предното кръстовище?

- Слушайте Джейн бе хора!

- Подминахме глупавото кръстовище. Айде да питаме някой.

- Кой ще питаш, тук няма никой. Абе нека си караме пък ще намерим табела…

И прочие... И прочие...

Оправихме се. След час и половина бяхме в Комо...

Мръсно, по-мръсно, най-мръсно... Щo е то? БГ съдийство!

2008-11-07T15:02:00.000+02:00

Драги ми смехурко!

Ти може и да се надяваш, че някога ще гледаш качествен БГ футбол и български отбори ще се представят достойно в Шампионската лига, но нека ти го кажа сега - ще си останеш само с надеждите, поне в близките години.

Защото начинът, по който един сериозен скандал бива потулен групово от ръководните кадри в родното първенство, е показателен колко им е чиста работата на хората, които движат спорта в България.

Преди броени секунди президентът на Литекс Гриша Ганчев излезе с гръмките думи: "Спираме със селяниите в българския футбол. Най-хубавото е, че всички ръководители подписахме етичния кодекс и повече няма да има цигании като тези, които през последните дни правят изгонените за корупция бивши съдии."

"Започваме да работим за добрия имидж на футбола и доказателство за това е подписаният договор за телевизионните права. Всички президенти са доволни от него и сега ще направят нужните инвестиции на стадионите си. Сигурен съм, че никой от тях няма да си купи Мерцедес с тези пари, защото всеки има хубава кола."

Това, че всеки президент си има хубава кола (и хубава къща) ние много добре го знаем. Нека да си имат. Интересното обаче е защо точно сега започват да работят за добрия имидж на българския футбол? Ами досега за какво са работили? За колата и къщата?

А още по-важното е, че ще спрат "селяниите". Това звучи прекрасно. Но само звучи. Защото не със селяниите трябва да се престане, а с причините които пораждат тези селянии. Скандалът с Христо Ристосков бе определен като най-висша форма на селяния, само защото един от придворните реши да пропее и го направи със сериозен замах, с видео и аудио доказателства - а това вече е опасно.

Затова трябва да спрем селянията. Да им запушим устата на всички, които решат да проговорят. Вместо съдиите да свирят това, което виждат и после да говорят спокойно, сега не е ясно как ще свирят (вероятно както до момента), а да говорят вече им е забранено.

Ристосков чак сега се бил сетил да разкрие доказателствата си? И той е изпълнявал поръчки? Спор няма, но това не оправдава никой и нищо.

Клубовете ще сключат етичен кодекс? Звучи предизборно и популистки. Има една прекрасна поговорка, която идеално описва какво се случва в момента: "Вълкът кожата си мени, но нрава никога!" Каква е гаранцията, че хубавите думи описани в кодекса няма да си останат само на хартия?

Потърсен от Gol.bg роден топ рефер призна, че иска да се дистанцира от скандала и че не може да говори. Логично, това е негово право, даже в случая е задължение. Но защо един човек няма да желае да коментира нещо толкова значимо, от което той е част?

Защото, драги ми смехурко, има много неща, които твоята фенска душа е по-добре да не разбира. Защото мръсотията е до шия. Защото ние виждаме какво се случва на повърхността, но не и отвътре.

На всеки му е ясно и на най-големите глупци, че за да върви един клуб, той трябва да разполага с три неща - добра школа, добри условия за тренировка и добри специалисти. И не си мислете, че на никой от футболните босове не му е ясно. Ясно им е на всички, но от това не се печели. Те търсят еднократната печалба, чрез привличането на евтини и калпави чужденци, вместо да търсят многократна печалба чрез инвестиране в школите. А защо не е така?

Много от законите, които движат днес света са непонятни на тези хора. Непонятно им е, че за да успееш трябва да си конкурентен, да се развиваш. Да инвестираш в потенциала, да посееш много и да не очакваш с първата жътва да забогатееш, а с постепенното увеличаване на оборота. Примерите как се прави това са толкова много, че е въпрос на желание да се научиш. Те нямат желание да се научат, защото не благото на клуба ги интересува, а едно друго благо.

Така е и с цялата държава, но това е тема, която надхвърля рамките на спортната журналистика.

Че сигурно има хора, които милеят за родния футбол - има. И нека те не се чувстват обидени. Но те все още са изключение, което потвърждава правилото.

Историята се повтаря. Скандал, шум и после нищо. Каша е и то голяма, истинско блато! Потънеш ли в него, няма измъкване.

Какво трябва да се направи? Нямам представа! Този, който успее да изчисти мръсотията от българския футбол, ще може да подреди и цялата ни държава. Такъв все още няма...

Ето това заслужават шефовете и босовете в българския футбол!

Защото е дяволски добър!

2008-09-11T17:50:00.000+03:00

"Само си представете Бербатов, Рууни, Тевес и Роналдо да се изправят срещу вас. Дано Бог има милост към съперниците ни!"

Това споделя пред официалния сайт на Манчестър Юнайтед един от милионите фенове на клуба, по повод трансфера на Димитър Бербатов. И дано думите му станат реалност!

Вчера, след цяло лято изкарано в очаквания и спекулации, обрати и застои, капитанът на националния ни отбор остави своя отпечатък в историята. И само как!

Снимка: Александър Македонски

Българин на "Театъра на мечтите". Българин с екипа на Манчестър Юнайтед, действащият клубен европейски шампион. Подобно нещо не се е случвало от ерата Стоичков и може и да не се случи отново.

Няма как да не сме подвластни на емоциите, да не се радваме ще е равно на светотатство. Защото без значение какво ще се случи оттук нататък, факт е, че Бербатов си извоюва шанс не да играе срещу най-големите, а да играе за най-големите.

За миг само захвърлете клубните пристрастия, сини, жълти или зелени очила и погледнете реално на нещата. Най-добрият мениджър в момента, този, който може да има всеки в състава си стига само да пожелае, си избра Бербатов.

Той продължава да пише история, с главни букви при това.

Снимка: Александър Македонски

В един момент вчера всички бяхме сякаш посърнали след като стана ясно, че той преминава в Манчестър Сити, отбор, който като изключим по-големите финансови възможности не отстъпва по класа на Тотнъм.

Поредният обрат обаче, присъщ повече за холивудски филм, а не за трансфер в консервативна Англия, прати капитанът на "лъвовете" при "червените дяволи". Това всъщност бе най-логичното.

Единственото неясно, което остана, е дали Бербо ще успее да се наложи така бързо както в Тотнъм. Конкуренцията в Юнайтед е много по-сериозна и само времето ще покаже.

Снимка: Александър Македонски

Но ние има защо да сме оптимисти, цифрите говорят сами. За общо 65 мача с екипа на ЦСКА той има 37 гола, за Байер Леверкузен в 194 изиграни двубоя е вкарал 90 пъти, а за два сезона на острова с екипа Тотнъм и 101 мача, Бербатов вкарва 46 пъти... Общо - 360 мача и 173 гола или иначе казано по 0,48 гола на мач или един гол на два мача.

Ако добавим и 62-та му мача за националния ни отбор и 42-те попадения, активът му става още по-внушителен. И нека някой смее да го подцени - Бербатов знае как да отговори на критиците си.

Споменавам още една цифра и спирам с числата - 30,7 млн. паунда - вторият най-скъп футболист на острова, след като Ман Сити късно вчера вдигна летвата с 32 млн. паунда за Робиньо. Но и нека не забравяме, че заедно с парите за Бербатов върви и младият 20-годишен Фрейзър Кембъл, така че и това не е сигурно.

След пресконференцията днес, мога да кажа само едно - не знам за по-земен и в същото време по-известен футболист.

Остава само да му пожелаем, контузиите да бягат от него като дявол от тамян. При това условие, Св. Димитър знае какво да прави...

Отделете си два дни за

2008-09-11T17:45:00.000+03:00

Много банално ми се стори, когато определих Костенковци за парче от рая. Хората слагат подобен етикет върху какво ли не, даже и върху неща, които са доста, доста далеч от какъвто и да било рай. Логично и силата на определението се е позагубила.

И все пак, как иначе може да бъде наречена подобна красота...

Костенковци е едно малко, китно, сгушено в полите на предбалкана селце. Намира се между Дряново и Габрово, лесно достъпно. Табели колкото искате, настилката на пътя е прекрасна и след като се отклоните от главния път няма място за тревога - кара се с лекота. Гледката на повечето места е панормна, доста внушителна и си струва да поспрете. И без това селото е само на 7 км от главния път, които се взимат на един дъх.

Няма начин да го пропуснете. Един път пристигнали повярвайте - лесно ще си намерите къде да спите. В селото няма много механи, хотели - всъщност има един голям комплекс, който обаче не се състои в няколко сбити къщи, а в редица такива пръснати на различни места.

Хората, разбира се, са мили и отзивчиви. Събота и неделя в селцето кипи живот, тъй като доста хора от съседните градове имат къщички там и логично предпочитат да се наслядат на тоталното спокойствие. И кой не би?

Умишлено не споменавам конкретни имена на вили, механи и прочие. В интернет има достатъчно информация.

Горещо съветвам тези,

които са уморени от дългия работен ден,
които не понасят жегата,
които са изчерпали всички познати места за почивка,
които обичат планината,

посетете това вълшебно местенце!

Пътуване в черно и бяло

2008-09-11T17:35:00.000+03:00

Това е последният постинг, който ще посветя на моето пътуване из Германия. Не защото остана нещо важно и недоразказано, напротив, най-интересните неща ги споделих - има няколко снимки, които според мен много точно показват духа на целия ми престой там и не се сещам за по-удобно място, където да ги публикувам.

Върнах се малко по-мъдър. Един прекрасен човек ми напомни, че замъците са там, а принцесите тук. Имах незабравими премеждия с влаковете, този любим вид транспорт. И изпитах върховно блаженство от завръщането си при корените ми.

И тъй като вероятно има хора, които ще се заинтересуват, ето ги и тях:
(за да видите изображенията големи, кликнете един път върху тях)

(Тази снимка прави изключение, защото това бяха ридовете на Стара Планина, тоест не е от Германия)

Тук ще впиша няколко реда, само за да не бъде целият постинг единствено снимки. Както забелязвате всички снимки са черно-бели. Черно-бялата фотография скрива дефектите (поне според мен, аз съм абсолютен лаик в тази област) и показва основните линии на снимания обект. За мен тя е дваж по-въздействаща от цветната. Може би защото точно както в приказките, образите са идеализирани, изчистени.

Това бе черно-бял Франкфурт. С неговите улични музиканти, виещи се алеи, небостъргачи и подредени улици.

Следват и малко снимки от Марбург - градът на историята, романсите и студентския живот.

И за финал, авторът на тази скромна по своите размери, надявам се не и по качество, колекция. Ако престоят ви тук е бил приятен, тогава аз не съм си изгубил времето:)

От мен приятен ден и ако не можете да пътувате реално, направете го поне за 10 минути виртуално!:)

Замък без принцеса, италианско кафе и хиляди часове скука в Дортмунд

2008-09-11T17:33:00.000+03:00

След като вече описах и показах част от красотите на Франкфурт, разказах ви за митническите ми премеждия и невероятното пътуване с влака, сега следва да ви потопя в спокойствие и приказни чудеса.

Историята преминава към един град, който съчетава в себе си панорамата на Търново, мистиката на запазените средновековни замъци, чарът на обраслите със зеленина павирани улици и усмивките на близо 20 000 студенти - Марбург.

Градчето е център на медицината и общо взето всеки 3-ти човек по улиците е способен да ви спаси живота. Има редица видни зъболекари, кардиолози, гинеколози и всякакви други "-олози".

Останалите са бабички и дядовци със скъпи автомобили и китни къщички. Пълно е с кръчми и до ранни зори се чуват пиянски песни и кикот. Но са безобидни... поне на мен така ми се стори. Германците не смеят много да налитат на бой...

Но да се върнем в Марбург. Разходката стартира, а този път отправна точка бе местния замък. Защото всеки уважаващ себе си град в Германия си има замък, само дето нямат принцеси.

И така ние запъплихме бавно, но със сигурна стъпка към заветната цел там на хълма. По път подминахме поредната катедрала, която за да бъде различна от своите безброй сестри по тези земи, бе издигната с крив купол. Местното предание гласеше, че куполът ще се изправи тогава, когато девствена студентка завърши университета. Унито е от XVIв., но купола си седи все крив...

Стъпвахме гордо по изтърканите павета, видели градацията от босите крака, през дървените налъми към съвременните маратонки. Покрай нас се издигаха подпрени на изкривените си тъмни греди редица вековни къщи, прилежно поддържани от местните жители.

След малко бяхме достигнали целта си и разбира се отново си струваше. Гледката над потъналия в лека сутрешна мъгла град, събуждащ се под напора на слънцето бе великолепна, опияняваща дори. Като всеки замък и този притежаваше внушителен парк с безброй алеи и примамливи пейки. Идеално поддържаната трева и все още неразцъфналите рози загатваха за красотата, която ще се роди след месец.

Маршрутът по обратния път бе различен и този път вече сред плъзналите млади хора се настанихме в едно приятно италианско кафене, където освен че наградихме краката си със заслужена почивка - се поглезихме с по чашка италианско кафе и една чинийка пълна с вкусотии.

Разходката течеше непринудено, свивахме по разни произволни улици, но трябва да призная, че водачката на малката ни група бе преценила всичко до последния детайл. И всеки произволен избор на някой от нас бе последван от предумишлен избор от нейна страна, който да ни придържа към най-хубавото.

В самия край на разходката се чу и най-истинското признание. Момичето, което ни бе приютило ни сподели, че макар и да живее в града от година и половина никога не го е виждала такъв, какъвто го открихме заедно.

Тя не е германка. За местните хора заведенията са просто място, където предлагат кафе с различно качество и цена, а не възможност да попиеш от духа на твоя град, да се разнообразиш или пък просто да съзерцаваш минаващите хора.

За мен това си беше чиста наслада.

Вечерта завърши с обилна вечеря, а следващия ден трябваше да си хвана влака от Касел и да се добера до Дортмунд. Въпреки оскъдния ми немски стигнах без проблем. Възхитих се как когато на разписанието пише, че влак Х пристига на гара Y в 12:00 часа, то той пристига там точно тогава.

Ландшафта бързо ми омръзна, не е кой знае колко по-различен от този тук. Гори, поля, гори, поля... тук таме се виждат някои просеки заради миналия миналата година ураган (чието има не успях да запомня).

Дортмунд трябва да призная силно ме разочарова. Градът е типичен индустриален център и няма кой знае какво за гледане. Два часа ми бяха повече от достатъчни, за да разгледам основните забележителности. Останалите пет часа до полета ми си бяха мъка!

Един съвет към всички, които имат доста време преди полета си. Никога не избирайте сигурността на летището - ще умрете от скука!!!

Ето... всичко приключи и вече съм обратно на родна земя - така както и всички, които издържаха разказа ми.

Липсва ми тръпката от пътуването. Посещаването на ново място и запознаването с нови хора е като да дръпнеш рязко в развитието си и когато се върнеш към твоята действителност остава един глад. И аз съм гладен. Вече преглеждам всички сайтове за евтини полети из Европа. Но предвиждайки удоволствието от излитането и времето прекарано между датата на отпътуване и прибиране, винаги с нетърпение очаквам момента, когато самолета ще докосне пистата на летище София и ще знам, че след един час ще споделям емоциите си с близките ми хора.

Желая ви лек път, накъдето и да сте се отправили!

Митнически мъки, влак стрела, небостърачи и много красота!

2008-09-11T17:30:00.000+03:00

Човек не е човек, когато е на път - той е толкова повече. И аз така, за да бъда повече от човек, реших да пообиколя малко из ФРГ, тоест Западна Германия. Хубаво беше, къщичките бели, пътищата чисти, градовете ведри - чак стерилно!

Тръгнах типично по български - с 40 минути закъснение. Полетът беше приятен както винаги - най-хубавото нещо на МизЕър (Уиз Еър всъщност, предното е саркастичното обръщение на един приятел) са стюардесите - няма такива!

На митническата проверка опитах да мина с шофьорската си книжка, защото според законодателството на ЕС можеш да пресичаш границите с всякакъв официален документ, който удостоверява личността ти и свидетелството за управление на МПС има точно такава стойност. Не случайно при кацането ми в Италия успях безпроблемно да мина Митницата с шофьорската си книжка. Русият, синеок пич от кабинката само ме погледна и ми изкрещя нещо на немски. Погледнах го като искърско говедо и го помолих да повтори заклинанието си на английски:

- Driving license! You can't pass with a driving licence! Are you crazy?! (Шофьорска книжа? Не може да преминете с шофьорска книжка! Да не сте луд?)

Измънках под нос, че не е в час със законите, но му дадох личната си карта. Не исках пътят ми да приключи още на летището и се зарекох - без повече експерименти с немците - това е все едно да човъркаш часовник и да видиш дали може да върви точно ако му сложите зъбни колелета от кашкавал.

Пристигнахме в Дортмунд по тъмно и нищо не видях. Само дето отборът фенки, които ме посрещнаха, заявиха, че автобусните линии стачкуват и почти няма как да се приберем.

Но ние сме оправни екземпляри на българската действителност...

Намерихме едно автобусче, което ни хвърли до едно селце близо до Дортмунд. Оттам на регионалбана (селския влак демек) и хоп на Централна гара (която не е нищо особено). Качихме се на друго селско влакче и потеглихме за Кьолн.

И тъй като всичко все пак се нареждаше по план, трябваше нещо да се обърка. Нетипично за германските железници, влакчето бавно започна да трупа минутка по минутка едно хубаво 30-минутно закъснение. И си изпуснахме връзката в Кьолн...

"Изпуснахме" не е много точно всъщност... даже изобщо нищо не изпуснахме, защото връзка нямало. Типично за Дойчланда някакъв тип решил да прекрати живота си, обърквайки плановете на редица свои сънародници, като се метнал пред влака, който трябваше да ни кара за Франкфурт. Сякаш най-голямото наказание за тези, които не обичаш, в тази страна е да им объркаш плановете...

И докато две дами от компанията с перфектен немски отидоха търсят правата на всички ни, аз и още други две решихме да подишаме малко чист въздух. С излизането си от гарата бяхме зашеметени.

Кьолнската катедрала.

Страхотна е! Величествена! Красива! Всяваща респект...

А междувременно по оправната част от групата бе извоювала невероятна победа. Тъй като Дойчебан (Немските железници) носят отговорност за закъснението ни - трябва да осигурят нов транспорт. Така вместо да чакаме 7 часа на гарата, след 15 минути се бяхме настанили в супер луксозния ICE (един от последните модели немски влакове). Машината, за която билета струва около 50 евро на човек, и за която ние със сигурност нямахме билет, скоро препускаше с 299км/ч към Франкфурт. Ушите ни заглъхваха не само от скоростта, ами и от невероятния ни късмет. Малко след полунощ се озовахме и в бизнес сърцето на Германия, а след само още няколко часа бяхме в крайната ни точка - Марбург!!!

За да бъде пътуването незабравимо, аз трябваше да спя на пода (на матрак разбира се, далеч не съм такъв герой:). Хапнахме на две на три и легнахме, защото само след 7 часа ни чакаше... Франкфурт...

Слънцето ни събуди с усмивка. Бързо сгънахме раниците и отпътувахме. Аз като един скрит воайор се наслаждавах на германците - жените като цяло не са красиви, не са достатъчно поддържани може би - тук в България сме разглезени в това отношение. Колкото до мъжете, те са на двете крайности - или в стремежа си да се поддържат забравят мъжкото си начало или пък като малки са се погледнали в огледалото и са се отказали да го правят отново.

Франкфурт е интересен град. На меркантилните типове той ще подейства мотивиращо - да загърбят живота в името на лъскавото, перфектното, грандиозното. Романтиците той ще зарадва с безбройните паркове, чудни мостове над р.Майн и запазените като архитектурни паметници редица къщи от края на по-миналия век.

Ето го и него:

Главната улица беше пренаселена. Най-интересното нещо се оказа един български циганин, който свиреше "Македонско девойче" до един от най-новите молове. Не го заговорих, надали щеше да има какво да си кажем. Стана ми мило обаче, хубаво е когато нещо родно, нещо лично те изненада на едно чуждо място.

Колкото до самия център на града - той е разделен на три части - поне на мен ми се стори така. Едната е тази с небостъргачите и безбройните бизнес центрове, банки и какви ли още не символи на напреднала Германия. Втората бе тази, в която всеки немец събота и неделя с лека ръка си харчи заплатата. Ако моловете или универсалните магазини в София са много, грешите. Всяка втора сграда, съвсем сериозно, е превърната в МОЛ! Наистина пазаруването е голяма мания. И третата част е старинната част, доста романтична, пълна с шарени къщички, приканващи кафенета и уникална кухня. Реката Майн също не може да бъде пропусната, тя е идеалното място за тичане, пийване на бира или просто разходка.

За да бъде приключението ни пълно, решихме да се качим на единствения отворен за туристи небостъргач - Helaba. До върха му (241 метра, втория по височина във Франкфурт), ви делят само 4 евро и 54 етажа. Струва си, всичко си струва за да усетите полъха на вятъра, илюзията (или може би не), че земята под вас леко се клати. Струва си да погледнете на всички тези огромно сгради от друг ъгъл. Един път горе, всички небостъргачи за вас са просто една нисичка сграда под вас...

Разходката продължи през няколко великолепни парка, старата опера и редица улици, подредени в невероятна геометрична пропорционалност. Не знам дали изобщо съществува такъв термин - но идеята ми е, че няма един крив ъгъл или ако има той е умишлено поставен там и си пасва с всичко.

На последната снимка се виждат поредните небостъргачи, а фигурата между тях е един паметник-вратовръзка.

Приключението завърши с едночасов преход с влака, този път без никакви проблеми. Вечерта бе ознаменувана с отекли крака, редица студентски истории и планове за утрешният ден.

Минути за размисъл имаше. В мен вече се бе формирал един първоначален образ за Германия. Трябва да призная, че отпътувах изключително преднамерено и разбих редица от предразсъдъците си. Очарован бях от подредеността, от чистата простота на редица от нещата, които тормозят ежедневието ни в родината. И да, осъзнах нещо важно, че не искам да напускам България. Защото отвъд тази фасада се крият много мъка, много студенина, много отчужденост.

Тези последни ми мисли минаха само като стрела, като ефирна емоция, която е сбъркала сърцето с мозъка - без реално, задълбочено обмисляне - но те бяха съвършено верни и истински.

Следва продължение...

PS: И още много, много снимки!!!

Roma e...

2008-09-11T17:25:00.000+03:00

Не се влюбих в този град и определено не мисля, че трябва да го видиш и след това да умреш. Нито пък видях папата, за което не съжалявам особено.

Но го харесах... това място има магия, има чар. Историята е навсякъде - това е както най-големия му плюс така и най-големия минус. Първото защото историята е красива или поне интересна, а второто защото от толкова много хубави неща, трудно можеш да се насладиш на всички и в един момент и най-прекрасното ти изглежда просто обикновено. Колко жалко е да си римлянин - да виждаш всеки ден красотата без да я оценяваш.

За краткия си престой във вечния град успях да видя всичко, което трябва да се види според туристическите агенции, но успях и да го видя такъв, какъвто си го представях - красив и великолепен.

Разбира се базиликата "Св. Петър". Могъщество струи от нея, великолепие строено през вековете, за да внушава уважение и чувство за поданичество - към католицизма.

Ако трябва да съм честен, единственото хубаво нещо бе върха на купола, място където успях да се кача след като преминах през 551 стълби. Гледката спира дъха, спира и сърцето.

Тъй като не обичам да описвам гледки, при все, че разполагам със снимков материал, ще оставя всеки сам да си направи изводите. Аз лично не харесах базиликата като храм - всичко е прекалено. Строено е, за да са хората по-далеч от бога, а не по-близо. Защото както се казва Бог е душа. Единствената асоциация, която ми идва на ум е въпросът: Колко ли души са напуснали този свят за да бъде издигнат подобен паметник? Държа да отбележа, че не съм религиозен.

Сега продължаваме към най-красивото място, отново опорочено от хората. И той най-вече заради постоянното им присъствие - фонтанът Ди Треви.

Бароковото съоръжение, преправено от Бернини по нареждане на Папа Урбан VIII е наистина магическо. Но продавачите на всякакви произведени в Китай сувенири, тълпите от хора... всичко това изпива енергията на мястото и нищо не остава за хората, които искат да му се насладят.

Един съвет от мен - не си уреждайте среща там - няма да се намерите.

Преминаваме към монумента построен в памет на крал Виктор Емануел II - символът на обединена Италия. Самият монумент съм го снимал, но няма да ви го покажа, може да намерите един милион снимки в гугъл. Но ще ви покажа неща, които харесах около него.

Следва снимки от El Foro Romano и El Colliseo - или с други думи центъра на древен Рим и арената на всички кървави забавления.

А сега преминаваме към любимата ми част. Един дворец построен за една прекрасна жена, чието име ми бе трудно да произнеса и да запомня, един парк - прекрасно разположен покрай р. Тибър, замъкът Св. Анджело (St. Angelo) и спокойствието, което ми позволи да усетя аромата на града, енергията му и да си тръгна с усмивка на следващия ден.

Дано да ви е харесало. Ако искате да научите повече за Рим - купете си книга и прочетете. Ако искате да се похвалите на приятелите, че сте го посетили отидете до Ватикана, посетете Колизеума, обиколете Катакомбите.

Ако искате да усетите Рим, да го почувствате и той да стане част от вас... разходете се там, където няма тълпи от хора. Пийте кафета от малки заведения, скрити в невзрачните улички. Пробвайте да общувате на италиански, нищо, че знаете едва пет думи. И го споделете с някой. Рим е голям град и самотата лесно може да ви обгърне.

PS: За Бога! Италианките не са красиви!