Roma e...

Не се влюбих в този град и определено не мисля, че трябва да го видиш и след това да умреш. Нито пък видях папата, за което не съжалявам особено.

Но го харесах... това място има магия, има чар. Историята е навсякъде - това е както най-големия му плюс така и най-големия минус. Първото защото историята е красива или поне интересна, а второто защото от толкова много хубави неща, трудно можеш да се насладиш на всички и в един момент и най-прекрасното ти изглежда просто обикновено. Колко жалко е да си римлянин - да виждаш всеки ден красотата без да я оценяваш.

За краткия си престой във вечния град успях да видя всичко, което трябва да се види според туристическите агенции, но успях и да го видя такъв, какъвто си го представях - красив и великолепен.










Разбира се базиликата "Св. Петър". Могъщество струи от нея, великолепие строено през вековете, за да внушава уважение и чувство за поданичество - към католицизма.

Ако трябва да съм честен, единственото хубаво нещо бе върха на купола, място където успях да се кача след като преминах през 551 стълби. Гледката спира дъха, спира и сърцето.





Тъй като не обичам да описвам гледки, при все, че разполагам със снимков материал, ще оставя всеки сам да си направи изводите. Аз лично не харесах базиликата като храм - всичко е прекалено. Строено е, за да са хората по-далеч от бога, а не по-близо. Защото както се казва Бог е душа. Единствената асоциация, която ми идва на ум е въпросът: Колко ли души са напуснали този свят за да бъде издигнат подобен паметник? Държа да отбележа, че не съм религиозен.

Сега продължаваме към най-красивото място, отново опорочено от хората. И той най-вече заради постоянното им присъствие - фонтанът Ди Треви.

Бароковото съоръжение, преправено от Бернини по нареждане на Папа Урбан VIII е наистина магическо. Но продавачите на всякакви произведени в Китай сувенири, тълпите от хора... всичко това изпива енергията на мястото и нищо не остава за хората, които искат да му се насладят.

Един съвет от мен - не си уреждайте среща там - няма да се намерите.







Преминаваме към монумента построен в памет на крал Виктор Емануел II - символът на обединена Италия. Самият монумент съм го снимал, но няма да ви го покажа, може да намерите един милион снимки в гугъл. Но ще ви покажа неща, които харесах около него.







Следва снимки от El Foro Romano и El Colliseo - или с други думи центъра на древен Рим и арената на всички кървави забавления.








А сега преминаваме към любимата ми част. Един дворец построен за една прекрасна жена, чието име ми бе трудно да произнеса и да запомня, един парк - прекрасно разположен покрай р. Тибър, замъкът Св. Анджело (St. Angelo) и спокойствието, което ми позволи да усетя аромата на града, енергията му и да си тръгна с усмивка на следващия ден.














Дано да ви е харесало. Ако искате да научите повече за Рим - купете си книга и прочетете. Ако искате да се похвалите на приятелите, че сте го посетили отидете до Ватикана, посетете Колизеума, обиколете Катакомбите.

Ако искате да усетите Рим, да го почувствате и той да стане част от вас... разходете се там, където няма тълпи от хора. Пийте кафета от малки заведения, скрити в невзрачните улички. Пробвайте да общувате на италиански, нищо, че знаете едва пет думи. И го споделете с някой. Рим е голям град и самотата лесно може да ви обгърне.


PS: За Бога! Италианките не са красиви!